Решение № 4034 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13365/2009 г.

Решение № 4034 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13365/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас срещу решение № 738 от 3.07.2009 г. по адм. д. № 1055/2008 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът "Нест - 2006" ЕООД гр. Бургас не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 738 от 3.07.2009 г. по адм. д. № 1055/2008 г., Административен съд гр. Бургас е отменил Решение № 39 от 23.06.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 1774 от 5.06.2008 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас. Съдът е приел за установено, че Гергана Димитрова Петрова-Богданова има право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 52а КСО, независимо че не е престирала труд по новото трудово правоотношение. Направен е окончателният извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението предмет на касационното производство не е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че до 30.06.2006 г. Гергана Димитрова Петрова-Богданова работи във "Фокус" ЕООД, където е в платен отпуск за отглеждане на малко дете. На 1.07.2006 г. договорът с този работодател е прекратен, майката сключва нов трудов договор с "Нест - 2006" ЕООД и от същата дата този осигурител започва да й начислява и изплаща парични обезщетения за отглеждане на малко дете без лицето да е отработило нито един трудов ден. Съгласно чл. 52а от КСО, в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Видно от представения по първоначалното дело регистър на трудовите договори, Богданова има повече от 6 месеца осигурителен стаж за посочените в кодекса осигурени социални рискове. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 /нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г./. Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете /т. 1/, на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане /т. 2/ и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановените посочени по-горе отпуски. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. Стигайки до аналогични правни изводи решаващия състав на Административен съд гр. Бургас не е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо това решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,