Решение № 2704 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12610/2015 г.

Решение № 2704 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12610/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1591 от 31.07.2015 г., постановено по адм. д. № 414/15 г. Пловдивският административен съд, е отхвърлил жалбата на Георги Тодоров Тодоров от гр. Пловдив срещу ревизионен акт № Р-16-1400789-091-01/10.11.2014 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 53/26.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който е определена отговорност на основание чл. 19 от ДОПК на жалбоподателя за задължения в размер на 218055,59 в качеството му на управител на "Антъни груп-СМ" ЕООД и ЕТ "Бойс-95- Георги Тодоров".

Срещу това решение е подадената касационна жалба от Георги Тодоров Тодоров чрез пълномощника му адв. Златанов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Пловдив, е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив чрез юрк. Коева в писмен отговор е взел становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Георги Тодоров Тодоров срещу ревизионен акт № Р-16-1400789-091-01/10.11.2014 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 53/26.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, който е определена отговорност на основание чл. 19 от ДОПК на жалбоподателя за задължения в размер на 218055,59 в качеството му на управител на "Антъни груп-СМ" ЕООД и ЕТ "Бойс-95- Георги Тодоров"

Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е описал и установената фактическа обстановка по време на ревизията, която не е спорна между страните и основанията на органа по приходите за приложение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице в качеството му на управител на дружество "Антъни груп-СМ" ЕООД - ООД за задължения по ЗДДС за данъчен период 1.10.2011-31.08.2012 г.

В заключение административният съд е стигнал до извода, че в случая са налице законовите предпоставки за възникване отговорността на трето лице (член на орган на управление и управител) за задълженията на управляваното дружество и доколкото всички елементите на обсъждания фактически състав са налице, е обосновавал законосъобразност на ревизионния акт.

Решението на административния съд е правилно

С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са:

• лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното;

• да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; и /или

• да са извършени недобросъвестно плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице

• вследствие на това поведението, да не могат да бъдат събирани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било управител на "Антъни груп-СМ" ЕООД в периода на възникване на задължения на дружеството за данъци, установени с влезли в сила ревизионни актове както следва:

• по ЗДДС за периода 1.10.2011 г. -30.04.2012 г., РА № 161204968/1.04.2013 г. с установени задължения в общ размер на 1 513 147,45 лв. и лихви 146 362.91 лв.

• по ЗДДС за периода 1.05.2012 г. -31.08.2012 г., РА № 161300282/3.04.2013 г. с установени задължения в общ размер на 888 871,54 лв. и лихви 58 241,80 лв.

Правилно административният съд намира, че е налице поведение на управителя на дружеството, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите, като последващото поведение на лицето също е в продължение на покриване кумулативните изисквания за отговорност по чл. 19 ДОПК, а именно:

• прехвърляне дружеството на трето лице - Зекиржа Исмани гражданин на Република Македония, с протокол от 13.09.2012 г. Тези действия са предприети от Георги Тодоров след като е бил връчен ЗВР № 1203003/7.06.2012 г., установено е също, вследствие предприети действия за разкриване на банкова тайна относно движението по сметките на "АНТЪНИ ГРУП-СМ" ЕООД, че от сметка на дружеството в Алфа Банка - Клон България са наредени следните преводи с получател Георги Тодоров Тодоров:

• на 25.06.2012 г. в размер на 69 545.59 лв.

• на 25.06.2012 г. в размер на 70 460.00 лв

Правилно съдът е възприел фактите, че по време на ревизирания период от сметка на "АНТЪНИ ГРУП-СМ" ЕООД са извършени плащания по фактури издадени от "Керамична къща Стралджа" ЕООД, "Анкор 888" ЕАД и "Титан комерс-77" ЕООД, по които видно от издадените РА, не са осъществени действителни доставки. В резултат на тези действия на управителя, имуществото на дружеството е намаляло.

Безспорно установено е, че органът по приходите е предприел съответните действия във връзка с изпълнение на ревизионните актове, като е образувано изп. д. № 1237/2013 г., но е налице невъзможност за събиране на установените публични вземания поради липса на имущество върху което да бъде наложено принудително изпълнение.

Доказателства, както за причинната връзка между укритите от управителя данни, извършените недобросъвестно плащания и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството, са налице и правилно са възприети от първоинстанционния съд в мотивите изложени в обжалваното решение.

Необсъждането от страна на съда на представения протокол от 13.09.2012 г. свързан с предаването на парични средства от касата на дружеството при прехвърляне на собствеността на дяловия капитал не води до незаконосъобразност на обжалваното решение. Печатът на нотариуса удостоверява единствено подписите на лицата, но не и съдържанието на същия.

Оплакването на касатора относно нищожността на РА поради липса на волеизявление е несъстоятелно. В ревизионния доклад, който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от ревизионният акт са изложени подробни мотиви касаещи наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Първоинстанционният съд в решението си е изложил мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, към които настоящата съдебна инстанция се присъединява.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила

Разноски: При този изход на спора и на основание 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 4711 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение