Решение № 12639 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6845/2013 г.

Решение № 12639 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6845/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска чл. 13, ал. 7 ЗЕ чл. 31, т. 2 ЗЕ Определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3957 от 21.03.2013 г. по административно дело № 12407/2012 г., в производство по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, ВАС - Четвърто отделение ОТМЕНЯ по жалбата на "Кид 2227" ЕООД Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в ЧАСТТА по раздел II, т. 1 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., за ЕЦ с фотоволтаични модули до 5 кWp - 152,10 лв./МВтч. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 5766 от 05.04.2013 г. е жалбата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране чрез председателя Евгения Харитонова. На първо място жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, тъй като "Кид 2227" ЕООД няма личен пряк и непосредствен интерес от оспорване на атакуваното решение, което обуславя и липсата на правен такъв. Алтернативно в жалбата се поддържат оплаквания и за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят приема за неправилни изводите на първоинстанционния съд за неспазване на установената форма, противоречие с материалноправни разпоредби и допускане на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесния административен акт. Втората касационна жалба с вх. № 6663/17.04.2013 г. е от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, представлявано в настоящото производство от адв. Антон Кръстев. Този касационен жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 32 и чл. 36 ЗЕ. Моли съдебното решение да бъде отменено изцяло със законовите последици. Ответникът - "Кид 2227" ЕООД, гр. София, чрез надлежно упълномощен адвокат - пълномощник, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и съответно да се остави в сила атакуваното с нея решение на съда. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни. Намира решението на ВАС, тричленен състав за допустимо, правилно и обосновано, постановено при наличие на правен интерес за жалбоподателя и без допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, поради което не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби се явяват неоснователни. Както се каза по-горе, с обжалваното решение № 3957 от 21.03.2013 г. по административно дело № 12407/2012 г. на Четвърто отделение на ВАС, по жалбата на "Кид 2227" ЕООД е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в ЧАСТТА по раздел II т. 1 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., за ЕЦ с фотоволтаични модули до 5 кWp - 152,10 лв./МВтч. Със същото решение ДКЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лева. За да постанови описания по-горе правен резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 165 от АПК разглежда делото в състав от трима съдии е приел, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа на изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "Кид 2227" ЕООД е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за определяне считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ежемесечно заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел II, т. 1. Предвид обстоятелството, че дружеството - жалбоподател пред първоинстанционния съд е собственик на електрическа централа с фотоволтаични модули до 5 кWp и има сключен договор за присъединяването й към електроразпределителната мрежа на заинтересованата страна, както и договор за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, определените с процесната част на административния акт, временни цени за достъп, пряко и непосредствено засягат неговите права и интереси. Наред с горното, тричленният състав на ВАС правилно е установил, че административното производството пред ДКЕВР в относимата към спора част е започнало по заявление на "ЧЕЗ България Разпределение" АД с вх. № Е-13-31-18/13.09.2012 г., с което е поискано определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало искането си с текстовете на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР ЗИДЗЕ и необходимостта от време за събиране на цялата информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени, визирана от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което е отчел, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото, е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а и дружеството не е представило доказателства в съдебното производство, за относимите към дейността разходи, обосноваващи определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, при което е достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаване на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка е съобразено, че в текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, без да е съобразена целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Предвид изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответникът "Кид 2227" ЕООД има право на присъждане на разноски, но такива не са направени и не са поискани, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - Първа колегия, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3957 от 21.03.2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 12407/2012 г. Решението е окончателно.