Решение № 13826 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2013 г.

Решение № 13826 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Бюро по труда" - Ямбол против решение № 49 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 28 по описа за 2013 г. на Ямболския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора уведомително писмо № АМП-3899/15.01.2013 г. и преписката му е изпратена за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 21, ал. 3 и 5 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 251/2009 г. като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Ирина Христова Динева от гр. Ямбол е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Ямболския административен съд е писмо № АМП-3899/15.01.2013 г., с което Директорът на Дирекция "Бюро по труда" - Ямбол е уведомил Ирина Христова Динева от гр. Ямбол, че не е одобрена за включване в обучение с ваучери по схема "Аз мога повече" по подадено от нея заявление с идентификационен номер ESF 2114-02-10-2998/31.10.2012 г. Отказът за включване в програмата е мотивиран от преценката, че заявителката не попада в целевата група на проект "Аз мога повече". Решението на Ямболския административен съд, с което оспореният акт е отменен, е постановено при правилно прилагане на административно - процесуалната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оперативната самостоятелност на административния орган не го освобождава от задължението да изложи мотивите си, по които е взел административното решение. Неизлагането на фактически и правни съображения съставлява съществено нарушение на административно-производственото правило, защото възпрепятства съдебния контрол върху правилното упражняване на предоставените властнически правомощия и издаването на акт в съответствие с целта на закона. Административният орган е бил длъжен да посочи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове решението си в обхвата на действие на приложимия материален закон. В случая, както в листа за проверка на заявлението, така и в уведомителното писмо, е посочено единствено, че лицето не попада в целевата група, без да са изложени каквито и да е мотиви защо, въз основа на каква фактическа обстановка и при прилагане на кой нормативен акт административният орган е достигнал до този извод. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 21, ал. 3 и 5 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 251/2009 г. В първоинстанционното съдебно производство не е съществувал спор относно правното естество на оспореното писмо, издадено от ръководителя на териториалното поделение на Агенцията по заетостта. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Постановление № 251 на МС от 21.10.2009 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетни оси 1 и 2 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013" (обн., ДВ, бр. 85 от 27.10.2009 г., в сила от 27.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2011 г.) предоставянето на ваучери по чл. 1 се извършва след проверка от териториалните поделения на Агенцията по заетостта за съответствието на лицата, подали заявления по ал. 1, с критериите за допустимост на целевата група за съответния проект. Оспореното писмо обективира волеизявление на административния орган за несъответствие на жалбоподателката като лице, подало заявление по ал. 1, с критериите за допустимост на целевата група на проект "Аз мога повече". Актът засяга непосредствено правата и интересите на лицето, тъй като то няма да бъде представено на Агенцията по заетостта за предоставяне на ваучери за обучение чрез Главна дирекция "Услуги по заетостта" по реда на ПМС № 251/2009 г. По отношение на недопуснатия до обучение кандидат актът, който обективира отказ за включване в схемата за обучение с ваучери поради несъответствие с критериите на проекта, е краен и завършваш административното производство. Характерът на акта не се променя от обстоятелството, че волеизявлението е материализирано в писмо, което е изпратено до засегнатото лице като уведомление за взетото решение. Административният орган е изложил мотивите си в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и преписката на Ямболския административен съд. Изложените в това писмо аргументи след приключване на административното производство не могат да служат като мотиви на административния акт, а съдът не може да замести административния орган и вместо него да мотивира оспорения акт с установени от него в хода на съдебното производство факти и обстоятелства. Като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, отменил го е като незаконосъобразен и е изпратил преписката за ново произнасяне, Ямболският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,