Решение № 4242 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2621/2015 г.

Решение № 4242 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2621/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Николов Бързаков от гр. София, регистриран като ЕТ "Бързаков Кидс - Йордан Бързаков", подадена чрез пълномощник - адвокат Стоян Жеков против Решение № 101/08.01.2015 г., постановено по административно дело № 7964/2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 2061308214/28.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 1271/18.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при Централно управление на НАП. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Жеков, който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното решение, като развива доводи за нищожност на процесния ревизионен акт, поради което същата следва да бъде прогласена. Ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт Кръстева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, съгласно което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: От представената по делото относима преписка се установява, че оспореният пред Административен съд - София град ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, тоест е втори по ред. Ревизията на лицето Йордан Николов Бързаков е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № 907350/12.11.2009 г., изменена с две последващи заповеди от 12.02.2010 г. и от 22.02.2010 г. Със Заповед № К 1001482/25.06.2010 г. на органа по приходите, възложил ревизията е определен за компетентен орган, който да издаде ревизионния акт - Илиян Григоров Илиев на длъжност главен инспектор по приходите. Ревизията е приключила с Ревизионен акт № 2001001482/23.07.2010 г., издаден от определения с посочената заповед компетентен орган. След обжалване на ревизионния акт по административен ред, с Решение № 1471/22.08.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, ревизионният акт в оспорената част на установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., ведно със съответните лихви, е отменен и преписката е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията за извършване на ревизия за горепосочения вид задължение и период от друг ревизиращ екип и провеждане на ревизионно производство съобразно указанията, изложени в мотивите на решението. Извършената повторна ревизия на лицето е приключила с процесния Ревизионен акт № 2061308214/28.01.2014 г., който е издаден от органа, възложил ревизията - Мария Атанасова Колева и от ръководителя на ревизията - Светлана Димитрова Младенова, така както регламентира чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията на тази норма от ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, в частта, в която е потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" като е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалния и материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд за компетентност на органа, издал оспорения ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 4 от ДОПК, в случай на повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното такова, респективно процесното ревизионно производство представлява образувано и висящо производство, което съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, следва да бъде приключено по досегашния ред. Следователно и при повторната ревизия е бил приложим редът, който е важал при първата, в това число е следвало да се съобрази и разпоредбата на чл. 119 от ДОПК в предходната й редакция - в сила до 01.01.2013 г., съгласно която след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Със Закона за изменение и допълнение на ДОПК /изм., ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./, разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е с променена редакция, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията, тоест при съвместна компетентност, а не от едноличен орган. Тъй като в конкретния случай ревизионното производство е започнало преди 01.01.2013 г. и неговата висящност се е възобновила след тази дата, то и вторият ревизионен акт е следвало да бъде издаден по досегашния ред от едноличен орган по приходите, определен със заповедта на органа, възложил ревизията. Вместо това ревизионният акт е издаден при условията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сега действащата редакция /в сила от 01.01.2013 г./ от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, поради което се явява постановен от некомпетентен орган и като такъв е следвало да се прогласи за нищожен. Административен съд - София град не е съобразил посочените по-горе разпоредби, поради което решението му е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, вместо което и предвид изложените мотиви, следва да се постанови ново, с което ревизионния акт в оспорената му част, следва да се обяви за нищожен. При този изход на спора, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 6 425 лева, от които 75 лева за държавни такси, 350 лева платени за възнаграждение на вещото лице и 6 000 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,