Решение № 1315 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2009 г.

Решение № 1315 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Патентното ведомство /ПВ/ на РБългария гр. София, против решение от 5.01.2009 г., постановено по адм. дело № 522/2007 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, административно отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му. Ответникът - "Хидрокомп - Торн Спрингс" ООД, със седалище град София, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение СГС е отменил решение № 240/27.10.2006 г. на председателя на ПВ, с което е потвърдено решението за отказ на регистрация на марка с вх. № 73336, словна "Трънска Банкя", заявена от "Хидрокомп - Торн Спрингс" ООД и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред Патентно ведомство е започнало с искане за регистрация на марка № 73336 от 26.08.2004 г. на "Хидрокомп - Торн Спрингс" ООД, чрез управителя Диана Иванова Кишкилова - словна "Трънска Банкя", за стоки и услуги от клас 1 до клас 45. В Приложение № 1 към заявлението са описани стоките, върху които ще бъде поставяна марката. Патентно ведомство е изпратило уведомление за отказ № 73336/29.12.2005 г., в което е изложено, че заявената марка се състои изключително от словния елемент "Трънска Банкя", което име е станало известно във връзка с разположения минерален извор в с. Банкя, община Трън. Изложени са съображения, че марката указва географския произход на заявените стоки и услуги, и като такъв не може да бъде обект на изключителни права, което е основание за отказ на регистрацията й по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Изготвено е експертно заключение от 14.04.2006 г., с което е предложено да бъде издадено решение за отказ на регистрация на марката "Трънска Банкя", предложението е възприето и с решение № 73336/13.04.2006 г., издадено от Емил Димитров и Йорданка Михайлова - държавни експерти в Патентното ведомство е отказана регистрацията на заявената марка. Отказът е обжалван от заявителя, по повод което председателят на Патентното ведомство, със своя заповед № 462 от 28.07.2006 г., е определил комисия за разглеждане на жалбата. Последната е изготвила становище, в което са развити съображения за неоснователност на жалбата и е направено предложение отказът за регистрация на заявената марка да бъде потвърден. Административното производство е приключило с решение № 240 от 27.10.2006 г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 45, ал. 1 от ЗМГО е потвърдено решението за отказ на регистрацията на заявената словна марка вх. № 73336 "Трънска Банкя" от "Хидрокомп - Трон Спрингс" ООД. Съдът е отменил оспореното решение на председателя на Патентното ведомство, като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е възприел заключението на назначената по делото съдебно - маркова експертиза, излагайки мотиви, че словния елемент "Трънска Банкя" има придобита отличителност само по отношение заявените класове стоки и услуги 29,30,32,39,40,42,43 и 44, които са свързани с ползването на минерална вода, но тази придобита отличителност не е налице за всички заявени стоки и услуги от клас 1 до 45. Поради това административният орган не е преценил възможността заявената марка да бъде регистрирана за определени стоки и услуги в заявените класове, за които не са налице основанията по чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно в частта, в която е отменено решението на ПВ по отношение на стоките и услугите за класове от 1 - 28, 31 и 45, и за неправилно в частта, в която съдът е приел, че за стоките от заявените класове 29,30,32,39,40,42,43 и 44, марката "Трънска Банкя" е нарицателно име на с. Банкя, Трънска община и представлява географско наименование. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. Един знак указва географски произход, когато той представлява наименование на реален географски обект. Нормативният текст на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО въвежда забрана за регистрация на марка, когато тя се състои изключително от знаци, указващи географския произход на стоки и услуги. При такава регистрация останалите производители от същото географско място ще бъдат лишени от възможността също да укажат географския произход на своите стоки. Значението на израза "знаци, указващи географски произход" е всяко име на държава, регион, местност, град, река или езеро. Спорът по делото е дали процесната марка се възприема от потребителите като географско място на територията на страната или представлява фантазийно понятие, и дали потребителите разпознават термина като наименование на реален географски обект и го възприемат като такова. В състава на марката се съдържат словните елементи Трънска Банкя. Налице е населено място в РБългария с наименованието с. Банкя, община Трън. Наименованието Трънска Банкя не е наименование на посоченото населено място и не е влязло в обичайна употреба. В землището на с. Банкя съществува минерален извор, като в Списъка на признатите натурални минерални води в република ББълграия, наименованието Трънска банкя е посочено като наименование на водоизточник, включен в този списък и търговско наименование на натурална минерална вода Торн Спрингс. В решението на предоставяне на концесия № 20/17.04.2002 г. на Общински съвет град Трън водоизточника, върху който е предоставена концесията е посочен като "минерален извор в землището на с. Банкя, град Трън". Дори да се приеме, че Трънска Банкя е наименованието на минерален извор, то това не е неговото официално наименование и в този смисъл потребителите не разпознават израза Трънска Банкя като наименование на реален географски обект. Поради това следва да се приеме, че Трънска Банкя не се възприема от потребителите като географско място на територията на РБългария, а като търговска марка с фантазиен характер. Освен това по делото са налице доказателства, че касационния ответник "Хидрокомп Торн Спрингс" ООД е изградил през май 2005 г. завод за бутилиране на минерална вода с наименованието Трънска Банкя и в резултат на използването й на територията на страната от 2005 г. до настоящия момент, наименованието Трънска Банкя е станало популярно в резултат на използването му като търговска марка от страна на производителя. Поради това е налице и хипотезата на чл. 11, ал. 4 от ЗМГО, съгласно която разпоредбата на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките и услугите, за които е заявена. В този смисъл е и чл. 3, § 3 на Първата Директива на Съвета на Европейския съюз от 21.12.1988 г., съгласно който не се отказва регистрация на търговска марка, а регистрираната марка не се обявява за недействителна в съответствие с § 1, б. "б", "в" и "г", ако преди датата на заявката за регистрация и след използването на марката, тя е придобила отличителен характер. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено в посочената част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на ПВ за отказ за регистрация на всички заявени стоки и услуги от класове 1 до 45 и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуване и прилагане на закона. На практика СГС в диспозитива е отменил изцяло решение № 240/27.10.2006 г. на председателя на ПВ и е върнал преписката на административния орган, но с оглед прецизност и яснота, както предвид на различните указания дадени от настоящата инстанция, които следва да бъдат изпълнени от административния орган, решението на СГС, следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменено изцяло решението на ПВ и върнато на административния орган за ново произнасяне по отношение на всички стоки и услуги от класове 1 до 45. Разноски от ответника не са претендирани, поради което не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,