Решение № 5428 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14774/2013 г.

Решение № 5428 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14774/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Мардини-Марко Динев" със седалище и адрес на управление с. Дълбоки, общ. Стара Загора, чрез адв. Димитър Иванов Гроздев, против решение № 5444/9.08.2013 г. по адм. д. № 679/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 11 състав. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда и счита, че те не отговарят на всички направени възражения от касационния жалбоподател. Относно нарушенията по СЕПП възразява, че съдът не е изяснил с кой друг имот и на кой производител е констатирано застъпването на заявените за подпомагане площи; съдът не е коментирал констатираното нарушение по чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП, като не е изяснено и по отношение на кои площи е приложена тази разпоредба. След подаване на заявлението за кандидатстване, допустимият слой за подпомагане на земеделски производители е бил намален и съгласно чл. 34, ал. 3 АПК в този случай не следва да се постановява отказ за подпомагане. Относно нарушенията по СНДП касационният жалбоподател възразява, че не е изяснен въпроса със застъпените площи. След като е доказана принадлежността на спорния имот от жалбоподателя, той следва да получи субсидия. Автоматичното намаление при двойно декларирани площи противоречи на целите, установени в Регламент 1782/2003 г., поради това че обработващият площите земеделец бива лишен от финансово подпомагане. Относно нарушенията по НР1 и НР2-наложени са санкции за неизпълнение на разпоредби от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212, поради това че за една и съща площ са подадени повече от едно заявления, но от административния акт не може да се направи извод за кои точно имоти е налице нарушение по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11. Не е ясно как е формирана волята на административния орган за недопустима за подпомагане площ. В хода на съдебното производство е оспорен протокола от проверката по отношение на неговото съдържание, но съдът не се е произнесъл по направеното оспорване. Съдът не е указал на жалбоподателя за кои обстоятелства следва да сочи доказателства и да му разясни доказателствената тежест. С оглед на тези доводи касационният жалбоподател прави искане да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е правилно и обосновано и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Правилно съдът е приел, че са доказани констатациите на административния орган за недопустими площи, което обосновава законосъобразност на отказа за финансово подпомагане. Сочените процесуални нарушения не са съществени, защото не са се отразили на крайните фактически и правни изводи. Административният акт е мотивиран с таблиците, сочени в уведомителното писмо. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Мардини-Марко Динев" против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., изх. № 02-240-2600/3069 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 61 334,32 лв.; по СНДП в размер на 32 397,34 лв.; по НР1- в размер на 1107 лв. и по НР2-в размер на 683,55 лв. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. След извършена проверка на място въз основа на заповед № 173684/28.10.2010 г. на Техническия инспекторат - РА са установени недопустими за подпомагане площи, като в изготвен контролен лист е посочена недопустимостта за всеки БЗС. От представените документи се установява наличие на площи, заявени от повече от един кандидат, т. е. установено е застъпване. В приложените таблици към Уведомителното писмо конкретно са посочени размерите и местоположението на двойно декларираните площи за 50 имота. Изводите на административния орган се основават на извършена проверка на място, като процедурата е проведена в присъствие на касационния жалбоподател. Съдът е констатирал, че допустимият за подпомагане слой е бил намален след подаване на заявлението за подпомагане, респ. недопустимите за подпомагане площи са изключени след подаване на заявлението от кандидата, като на него не е била дадена възможност да представи доказателства във връзка с поддържане на заявените БЗС. Това нарушение съдът е приел за несъществено, защото не се е отразило на правилността на крайните правни изводи. Условията за получаване на финансово подпомагане са уредени в разпоредбите на чл. 39-43 от ЗПЗП - земеделският производител да ползва земеделски площи в определен размер, площите да са допустими за подпомагане и да ги поддържа в добро земеделско и екологично състояние. От заключението на вещото лице не се установява процесните площи да са допустими за подпомагане и жалбоподателят не представя доказателства в този смисъл. По същия начин е проведена процедурата и по отношение на площите, заявени по СНДП. Констатирано е неотстранено застъпване и заявяването на повече площи от установените при проверката. Относно заявлението за подпомагане по НР1 и НР2 съдът е посочил, че констатациите на административния орган съответстват на чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/2009. Кандидатът е заявил повече площи в сравнение с реално ползваните, като разликата между декларирана и установена площ е над 20% и до 50%, поради което е приложена санкцията на чл. 58 от Регламент № 1122/2009. С оглед на това съдът е приел, че постановеният отказ за финансово подпомагане на кандидата е постановен при съобразяване с изискванията на националното и европейско законодателство. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. ЕТ "Мардини-Марко Динев" е подал Общо заявление за подпомагане на площ с УИН 24/310510/49818 и УРН 180582 за кампания 2010 г., с което е заявил за подпомагане площи по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания (СНДП) и по Схеми за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1 и НР2). Процесното Уведомително писмо е издадено след проверка на място, която е установила недопустима площ по СЕПП от 81.20 ха и % на наддеклариране 31.96%- 61 334,32 лв.; по СНДП-недопустима площ от 74.07 ха или 29.67% наддеклариране - 32 397,34 лв.; по НР1 - недопустима площ от 6.34 ха или 6.25% наддеклариране - 1107 лв. и по НР2 - недопустима площ от 6.99 ха или 100%наддеклариране - 683,55 лв. Преди изплащане на помощта по заявените площи ДФЗ-РА има право да извърши проверки на заявените данни. Проверките могат да бъдат извършени автоматизирано от системата ИСАК на актуалния допустим слой по СИЗП на площи, подходящи за подпомагане чрез съпоставка на ортофото изображенията с данни за декларираните площи от съответната кампания-т. нар кръстосани проверки, които се извършват автоматизирано за всички заявени парцели. Поради това че ортофотографирането на територията на цялата 60 % от територията на страната, за терените, за които няма актуално самолетно заснемане, се правят теренни проверки на място. Това е основанието, поради което по отношение на заявените от касационния жалбоподател площи за подпомагане за кампания 2010 г. е извършена допълнително теренна проверка на място, за което е изготвен Контролен лист за проверка на място (ст. 69 от том I на делото). Контролният лист е подписан от земеделският стопанин без забележки. Резултатите от тази проверка са подробно изложени в контролния лист, като са отразени размерите на обработваните БЗС, културите с които са засяти и констатираните нередности с оглед Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Поради това касационната инстанция намира за необоснован извода на административния съд, че земеделският стопанин не е имал възможност да защити заявените от него за подпомагане площи като допустими. Действително допустимата за подпомагане площ е била коригирана след подаване на заявлението от земеделския производител, но това е станало след извършената на място теренна проверка. Както е посочило и вещото лице в заключението си, теренни проверки се извършват в съответната кампания за парцели, които се поддържат в системата за идентификация на земеделски парцели (СИЗП) и за които няма актуално самолетно заснемане в текущата кампания. В този смисъл проверката за допустимост на площите, заявени от касационния жалбоподател, е била извършена в хода на теренната проверка на място, на която той е присъствал. При тази проверка са били преценени критериите на чл. 8-11 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. В това производство земеделският стопанин е имал възможност да докаже допустимостта за подпомагане на заявените от него площи, но видно от връчения му контролен талон от проверката, той не е имал възражения. Никъде пред административния орган земеделският производител не е оспорил тези констатации и не е представил доказателства, които да ги оборват. Такива доказателства не са представени и пред административния съд. Неоснователно е възражението, че съдът не се е произнесъл по оспорването на протокола от проверката, поради това че такова искане не е предявено пред съда. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства и е указал на жалбоподателя доказателствата тежест с изрично определение по делото. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,