Решение № 3907 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2018 г.

Решение № 3907 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - К., срещу решение № 115/16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 37/2018 г. на Административен съд - К., с което е отменена заповед № 292з - 66/11.01.2018 г. на същия административен орган. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Н. П., чрез пълномощника си адв. Мазнев, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед № 292 з - 66/11.01.2018 г. на директора на ОДМВР К., с която на Н. П. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от шест месеца". Установено е по делото, че Н. П. е държавен служител в МВР, заемащ длъжността младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР К.. Като нарушение на служебната дисциплина в заповедта е посочено следното: На 24.11.2017 година, във времето от 8. 10 часа до 8, 50 часа в град К. жалбоподателят, при съвместен наряд с младши инспектор П. П. от същото структурно звено, се отклоняват от определената им по утвърден график рег. № 1300 р-6655/23.11.2017 година точка за контрол / кръстовище между бул. "Беломорски" и бул. "Т."/ и осъществяват нерегламентиран и несанкциониран /без да уведомят и без да получат разрешение от съответното длъжностно лице/ престой в района на кафе "Франко". Извършеното нарушение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения", и по чл. 199, ал. 1, т. 6 /неуплътняване на работното време/, за което на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 ЗМВР налага на жалбоподателя Пашов дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. При така приетите за установени факти, АС К. е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР и поради липса на мотиви дали е приложена разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР по отношение на две от извършените нарушения. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Предмет на съдебния контрол в настоящето производство е заповед рег. № 292 з - 66/11.01.2018 г. на директора на ОДМВР К., с която на Н. П. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от шест месеца, на основание чл. 199, т. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Правилно в мотивите на оспореното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР - ръководител на структура по чл. 37 - директора на Областна дирекция на МВР К., и в предвидената форма. Нарушенията на служебните задължения, които са вменени на Пашов са квалифицирани като неизпълнение на тези задължения, изразяващи се в неуплътняване на работното време и са подведени като такива по чл. 199, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Съобразно посочените изисквания следва да се приеме, че при издаване на оспорената заповед са изпълнени предвидените в закона материалноправни предпоставки по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Обстоятелството за нерегламентирана почивка е констатирано от обясненията, дадени във връзка с производството и изготвената справка. В заповедта изрично е посочено, че преустановяването на дейността е виновно поради липсата на обективни причини, налагащи престоя в кафенето от 40 минути, надвишаващ необходимото време за купуване на кафе. Изрично е посочено, че са обсъдени и обстоятелствата, отнасящи се до цялостното поведение на служителя по време на службата, т. е. актуалния му дисциплинарен статут. От справката на назначената комисия, че лицето като част от екип на автопатрул е следвало да осъществява контрол на движението на определено кръстовище, където не е бил в определеното време, констатирано от директора на ОД МВР - К. и Началник ОП при ОД МВР. Всички изложени обстоятелства, отразени в справки и обяснения, обосновават резултата от издадената заповед за налагане на конкретното наказание, а приобщаването на последните като част от преписката по издаване на заповедта формират мотивите на административния орган. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В конкретния случай справката за резултатите от извършената служебна проверка е постъпила при ДНО на 18.12.2017 година, а заповедта е издадена на 11.01.2018 година, с което двумесечния срок е спазен. Спазен е и едногодишния срок от извършване на нарушението. Държавният служител е дал писмени обяснения на 15.12.2017 г., които са приети от дисциплинарно - наказващия орган. Освен това Пашов е бил запознат с изготвената справка на 03.01.2018 г., върху която лично е отбелязал запознаването си, както е уведомен за правото си да даде допълнителни писмени обяснения. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Касационната инстанция не споделя правните изводи на АС К. да допуснати нарушения от ДНО на изискванията по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, който предвижда, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая е отчетно обстоятелството, че нарушаването на служебните задължения е станало на публично място - кафене в град К., което освен до нарушаване на служебните задължения, води и до уронване престижа на службата, отчетена е формата на вината, както и цялостното поведение на служителя по време на службата му в МВР, който освен награди има и предишно наказание "писмено предупреждение. " Необосновани са изводите на АС, че ДНО не е изложил съображения дали е приложена разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, която е приложима спрямо държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина. В този случай, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи наказание за 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Спрямо Пашов не е приложима посочената разпоредба, тъй като той е извършил едно нарушение и то се изразява в неуплътняване на работното време. За това нарушение правилно е наложено едно наказание. Предвид на изложеното, оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение разпоредбите на материалния закон, следва да бъде отменено, като вместо него настоящата инстанция следва да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Н. П. срещу заповед рег. № 292 з - 66/11.01.2018 г. на директора на ОДМВР К.. Разноски от касатора не са претендирани и пред двете съдебни инстанации, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение.