Решение № 4930 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11820/2008 г.

Решение № 4930 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11820/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Иван Любенов Стойчев, Любен Иванов Стойчев и Марияна Любенова Колева, против решението от 16.05.2008 год., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 3314/2007 год., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата им срещу заповед № РД-06-274/02.07.2007 год. на Кмета на район "Младост", СО, за премахване на изградената от тях, неподходяща по местонахождение и разположение лека временна ограда, състояща се от стоманени стойки и телена мрежа, в съседен УПИ - V-1675, кв. 1, по ЗРП на местност "ЖК Младост-3" по плана на гр. София, собственост на Георги Събев Чернев, Георги Иванов Атанасов и Бейла Стоянов Даракчиев. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват, от адв. Йотова е депозирано писмено становище, в подкрепа на изложеното в жалбата. Ответните в касационното производство страни - Георги Събев Чернев, Георги Иванов Атанасов и Бейла Стоянов Даракчиев, чрез адв. Каменова, оспорват жалбата, по изложените в писмена защита и пред съда съображения. Ответната страна - Кмет на Столична община, район "Младост", не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни за производството страни, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспорения съдебен акт е приета законосъобразност на контролирания административен индивидуален акт, като се проследени всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са заключенията на двете вещи лица и въз основа на точния им анализ и съответствие с материалния закон, са изведени правилни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция - касационни основания за отмяна на решението не са налице. С основание е приета компетентност на органа - издател на акта, посоченото в него правно основание - чл. 179, ал. 2 ЗУТ, към датата на издаването на заповедта все още не е бил отменен, точна е и преценката за спазени процесуални правила - обсъдени са и изготвения констативен акт, неразделна част от заповедта и участието на жалбоподателите в административното производство, поради което и оплакването за противното не може да бъде споделено. (Дори и да не бяха уведомени надлежно, ВАС многократно се е произнасял, че нарушението не е съществено, тъй като защитата срещу засягащите ги актове успешно и с много повече доказателствени средства, се провежда пред съда). Обосновано и с оглед предпоставките по чл. 179 ЗУТ, са установени фактическите обстоятелства, довели до издаването на акта - реализираната в чужд терен ограда, заснета по надлежен ред, обективира основанието за премахването й по този ред - кметът на района може да задължи със заповед лицата по ал. 1 от посочената разпоредба за тяхна сметка да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящите по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В конкретния случай процесния обект - ограда, изпълнена по установения начин, с навлизане в съседния парцел, отговаря на хипотезата "неподходяща по местонахождение и разположение", а допустими отклонения, за каквито се спори, законът в случаи като този не предвижда. Освен казаното дотук, във връзка с изложеното в касационната жалба, следва да се спомене и, че оборването на заключенията на вещите лица е следвало да се осъществи пред съда по съществото на спора, затова и оплакванията, които ги касаят, не следва да се обсъждат от касационната инстанция, която не може да установява нови фактически положения. В решението обективно, а не едностранчиво, са обсъдени тези доказателства, които са относими към законосъобразността на заповедта - съдът е изпълнил това изискване, а доводите за наличие на строителното разрешение са неотносими и правилно не са били коментирани - на производство е акт досежно разположението на процесния обект, а не за правния му статут и характер. С оглед изложеното, решението е правилно и следва да се остави в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,