Решение № 5676 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2017 г.

Решение № 5676 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник директора на ТД на НАП гр. П. срещу Решение № 1202 от 07.07.2017 г. по адм. дело № 960/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ П., VI състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че обявената с решението за нищожна заповед е издадена от материалнокомпетентен орган, при спазване на условията по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, като оспорва приетото от първоинстанционния съд за издаване на административния акт при невъзможен предмет. Изразява становище, че с процесната заповед е гарантирано правото на защита на лицето, като е уважена подадената от него молба да не се пристъпва към изпълнение на наложената му принудителна административна мярка /ПАМ/. Иска се отмяната на решението. Ответникът - "Хари груп 1" ЕООД, оспорва касационната жалба и счита, че обжалваният съдебен акт е правилен. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, но по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 230763-F221585 от 06.12.2016 г., издадена от заместник директора на ТД на НАП гр. П., с която на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС е прекратено спрямо "Хари груп 1" ЕООД изпълнението на наложената със Заповед № 210538-F221585 от 26.08.2016 г. принудителна административна мярка - запечатване на обект - павилион за закуски, находящ се в ОУ В. П., гр. П., ул. П. шосе 131, постановена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за срок от един месец, както и е прекратена наложената на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС забрана за достъп до обекта. Не е спорно, че заповедта за ПАМ е обжалвана по съдебен ред пред АС П., като е образувано адм. дело № 2310/2016 г. От доказателствата по делото е видно, че на "Хари груп 1" ЕООД е издадено наказателно постановление /НП/ № 210535- F221585 от 26.08.2016 г. за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Производството пред административния орган е започнало със заявление на търговеца от 17.10.2016 г. / на л. 36 от делото/, с което въз основа на представено платежно нареждане за платено обезпечение по цитираната заповед за ПАМ в размер на 500 лева / на л. 37 от делото/ до приключване на образуваното пред АС П. адм. дело № 2310/2016 г. се иска да не бъде запечатван обекта предвид факта, че се намира в училище и налагането на ПАМ е несъизмеримо с обществения интерес от затварянето на обекта и оставянето на огромен брой ученици без училищно хранене. В заявлението е отразено, че платежното нареждане е във връзка с НП № 210535 - F221585. Самата заповед за ПАМ е отменена с влязло в сила на 11.10.2017 г. съдебно решение № 136 от 03.02.2017 г. по адм. дело № 2310/2016 г. по описа на АС П., което е станало след издаване на заповед № 230763-F221585 от 06.12.2016 г. При тези факти първоинстанционният съд е достигнал до извода за нищожност на обжалваната заповед поради наличието на невъзможен предмет. Развил е съображения за наличие на правен интерес у оспорващия, като е посочил, че процесният търговски обект не е бил запечатан към датата на произнасяне от страна на административния орган, поради което не е налице условието по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС принудителната административна мярка да е била приложена. Обжалваното решение е недопустимо. Основателно е възражението на настоящия касатор, явяващ се ответник в първоинстанционното производство, направено пред АС П. за липса на правен интерес у дружеството за оспорване на процесната заповед. Действително заповедта за наложена ПАМ не съдържа разпореждане за допуснато предварително изпълнение, както и не е спорно, че тази заповед е била обжалвана по съдебен ред и същата не е влязла в сила. Лицето е заплатило наложената му с НП имуществена санкция в размер на 500 лева съгласно приложеното платежно нареждане от 14.10.2016 г. Със заявлението от 17.10.2016 г. търговецът е поискал да не се пристъпва към изпълнение на наложената ПАМ с оглед особеностите на търговския обект и защитата на обществения интерес. Т. молба е изцяло удовлетворена и органът е прекратил изпълнението на наложената спрямо "Х. Г. 1" ЕООД ПАМ с процесната заповед, което означава, че за лицето не се създават нови права или задължения, както и не се засяга неблагоприятно правната му сфера. Преценката дали са изпълнени или не предпоставките по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС не може да бъде извършена, тъй като молбата на търговеца не е отхвърлена, а е изцяло уважена от административния орган. Без значение за изхода на спора е и фактът, че наложената ПАМ е била отменена с влязъл в сила съдебен акт, тъй като обжалваният административен акт е издаден преди развилото се съдебно производство по оспорване на ПАМ. Следователно, като е приел, че за оспорващия е бил налице пряк и личен правен интерес от обжалването на заповед № 230763-F221585 от 06.12.2016 г., издадена от заместник директора на ТД на НАП гр. П., АС П. е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. При този изход на спора, разноски на страните не следва да се присъждат. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение