Решение № 2025 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2012 г.

Решение № 2025 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Цеца Францова Станчева, действаща като ЕТ "Ники - Цеца Станчева" от гр. Пловдив против решение № 754/30.03.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, Първо отделение, VIII състав, постановено по адм. д. № 1755 по описа за 2011 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт (РА) № 161004944/24.03.2011, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в потвърдената част с Решение № 470/01.06.2011 г. на Директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 12 387.99 лв. и прилежащи лихви. В касационната жалба. се излагат подробни доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя по време на ревизията не са събрани доказателства относно наличието на основания за провеждането й по особения ред на чл. 122 ДОПК. Не са кредитирани заключенията по две съдебно-счетоводни експертизи, с които се опровергавали констатациите в РА. Направено е оплакването, че съдът необосновано не е допуснал поисканите гласни доказателства, с които можело да се разколебае достоверността на обясненията на трети лица, дадени с отговорите на насрещните проверки. Поддържа се тезата за неправилност на извода на административния съд за наличието на реални облагаеми доставки, както и за погрешна констатация досежно воденото от търговеца счетоводство. Касаторът моли за цялостна отмяна на решението, както и за отмяна на РА. Не претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Петров, оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне по подробно мотивирани съображения в писмена молба, депозирана по делото. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което тя е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Цеца Францова Станчева, действаща като ЕТ "Ники - Цеца Станчева" от гр. Пловдив против РА № 161004944/24.03.2011, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в потвърдената част с Решение № 470/01.06.2011 г. на Директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 12 387.99 лв. и прилежащи лихви. За да постанови това решение, съдът е приел, че при извършената ревизия са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Установено е, че ревизираното лице не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на цигари и хранителни стоки, издадени от 29 броя доставчици, което е потвърдено при извършените насрещни проверки на тези лица. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя във връзка със съдържанието на съставените фактури, като е посочил, че подписът на получателя по доставката не е задължителен реквизит съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Поради това че стоките са получени от ревизираното лице, но не са намерили отражение в счетоводството му и не са установени като наличност при извършената инвентаризация, направен е извода, че стоките са продадени и от лицето не са отчетени съответни приходи. В резултат на подробно мотивиране, в решението е направен извода, че РА е материално законосъобразен, като данъчната основа е определена при отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. по ЗДДС. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно, пълно и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Фактическите и правните изводи, които са направени от съда са обосновани и съответстват на приложимите правни норми, поради което се споделят от настоящия състав. Доводите на касатора, че не е получил стоките по посочените фактури, които не били подписани от него и липсвали доказателства за тяхното плащане и предаване, правилно са преценени като неоснователни. Следва да се има предвид, че липсата във фактурите, издадени от посочените доставчици, на реквизит по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, а именно подпис на получателя (предвид данните от съдебно-графологичната експертиза, че подписът за получил от името на М. Иларионов не е изпълнен от М. Иларионов), не води автоматично до извода, че същите са лишени от доказателствена сила и не обективират действително осъществени стопански операции. Разпоредбата на чл. 114 ЗДДС също не предвижда като задължителен реквизит подпис на получателя. В ТР № 5 от 14.07.04 г. на ВАС по т. д. 7/04 г. е дадено тълкуване на чл. 8 от ЗСч. (отм.), че при преценка на съдържащите се във фактурата реквизити винаги следва да се преценява има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция. Това тълкуване е актуално и при прилагане на чл. 7 от действащия Закон за счетоводството. Цитираната норма не изисква фактурата да съдържа подпис на получателя на стоката или услугата. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗСч налице е документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по алинея първа и втора, при условие че за липсващата информация са налице удостоверяващи я документи. В конкретния казус такъв документ е касовият бон, придружаващ стоката. Касационният жалбоподател твърди, че не е получател на стоките по процесните фактури, както и че липсват доказателства за предаването им и за извършено плащане. Тези твърдения, обаче, не намират подкрепа в събраните в хода на ревизията и при съдебното обжалване на РА доказателства и направената преценка от съда в аналогична насока се споделя напълно от настоящата инстанция. Освен това, по време на ревизията е констатирано, че ДДС по всички фактури е редовно начислен в счетоводствата на доставчиците. Обстоятелствата, установени в официалния документ ПИНП, не са опровергани в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита за законосъобразен и обоснован извода на първостепенния съд, че правилно са кредитирани от органа по приходите депозираните по време на ревизионното производство писмени доказателства и писмени обяснения от доставчиците на ревизираното лице, кореспондиращи с фактурите и отчетните регистри по ЗДДС на доставчика. Ревизията е извършена по чл. 122 ДОПК. Обективното съществуване на фактури, в които жалбоподателят е посочен като получател на определени стоки, ведно с представянето на документи за плащането на стоките и същевременно, безспорната липса на същите при последния, са достатъчна индиция за безотчетното им придобиване и последваща реализация, съобразно което законосъобразно е провеждането на ревизията по особения ред на това основание. Оспорвайки тези доказателства и обяснения жалбоподателят не е доказал твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, подкрепени с убедителни писмени доказателства. Двете заключения на съдебно-счетоводната експертиза са само в потвърждение на направените констатации от органите по приходите, правилно са релевирани от съда, като противно на твърденията в жалбата последният е извършил обоснована преценка на така посочените заключения в светлината на цялостния доказателствен материал. Предвид това и изцяло неоснователно е оплакването, че с недопускането на гласни доказателства е можело да се разколебае верността на констатациите в ревизионното производство. При спазване на съдопроизводствените правила по делото и след правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните по спора, съдът е достигнал до обосновани правни изводи. Касационната инстанция не споделя оплакванията от касационната жалба за неправилно провеждане на ревизията по особения ред. Както се посочи по-горе, по делото е установено, че счетоводството на ревизираното лице не е водено редовно, затова същото не може да се позовава на данни от собственото си счетоводство в своя полза, по аргумент за обратното от чл. 51 ДОПК, съответно чл. 182 ГПК. От мотивите на съдебното решение се установява, че съдът е обсъдил всички доказателства и доводи на двете страни в процеса, не е допуснал изопачаване или превратно тълкуване на доказателства, нито игнориране на относими такива. Обстоятелството, че съдът не е възприел становището на жалбоподателя в процеса, не води до извод за неправилност на решението. Правилно е приетото от съда, че приходният орган е доказал наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на облагаемата основа на жалбоподателя по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Оспореният ревизионен акт е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗДДС и не е засегнат от пороците, сочени от жалбоподателя. Следва да се посочи, че атакуваният съдебен акт е в съответствие с актуалната практика на ВАС по аналогични случаи (напр. Решение № 10397/10 по АД № 1350/10, Решение № 8113/10 по АД № 9290/10, Решение № 11022/11 по АД № 16052/10 г., Р № 14057/12 по АД № 1658/12 г. на ВАС, Решение № 14 775/2012 по адм. д. № 773/12 г., Решение № 15633/2012 по адм. д. № 4044/12 г.). По изложените съображения обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив за касационното производство не следва да се присъждат, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено такова в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно нормата на чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,