Решение № 16613 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8384/2011 г.

Решение № 16613 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8384/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 952 от 26.04.2011 г. по адм. дело № 2194/2010 г. Административен съд - Варна оставя без разглеждане жалбата на Кънчо Петков Бонев против мълчалив отказ на областния управител на област Варна да предостави обществена информация по заявление вх. № ДУ-10-9400-92 от 1.06.2010 г. в частта относно актове за изключителна държавна собственост № 1078, 1079, 1080, 1081, 1082, 1083, 1084, 1085, 1086 от 23.01.2009 г., актове за държавна собственост № 603, 604 и 606 от 2000 г. и акт за държавна собственост № 1073 от 1998 г. и прекратява производството по делото в тази част. Със същото решение съдът отменя мълчаливия отказ на областния управител на област Варна да се произнесе по посоченото заявление за достъп до обществена информация в останалата част и връща преписката на административния орган за произнасяне в тази част, като осъжда Областна администрация Варна да заплати на жалбоподателя Кънчо Бонев сумата 460.00 лв. разноски по делото. Решението е обжалвано с касационна жалба от областния управител на област Варна изцяло, включително в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е установена информацията, която следва да се предостави, а разноските са присъдени без доказателства за техния размер и без да се съобрази обстоятелството, че в една част производството по делото е прекратено. Моли решението да бъде отменено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд - Варна да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е недопустима в частта, в която се оспорва решението за оставяне на жалбата на Кънчо Бонев без разглеждане и прекратяване на производството по делото, тъй като за касатора не е налице правен интерес от оспорване на акта в тази част. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая съдебният акт в тази част е в полза на касатора, поради което последният няма интерес от оспорването му. По тези съображения касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В останалата част касационната жалба е допустима. Същата е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение в тази част е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна, в частта, в която е отменен мълчалив отказ на областния управител, е законосъобразно. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че областният управител на област Варна е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая областният управител не се произнася по подаденото от Кънчо Петков Бонев заявление вх. № ДУ-10-9400-92 от 1.06.2010 г. за достъп до обществена информация относно собствеността на земята, предмет на договор № 3910 от 15.06.2009 г. и не предоставя всички искани от заявителя актове (в този смисъл е определение на ВАС по адм. дело № 12329/2010 г.). Това бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и чл. 38 от закона и на това основание подлежи на отмяна. Ето защо като достига до изводи в този смисъл и отменя формирания мълчалив отказ съставът на Административен съд - Варна постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Възражението на касатора за незаконосъобразност на решението поради нередовност на заявлението за достъп до информация, е неоснователно. След като на заявителя не са дадени указания по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ следва да се приеме, че подаденото заявление отговаря на законовите изисквания и по него органът дължи произнасяне, обстоятелство, което обосновава незаконосъобразност на формирания мълчалив отказ. Решението в частта за разноските също е законосъобразно. Такива са присъдени с оглед изхода на спора, направеното искане и данните за действителни разходи в производството. Размерът на разноските е съобразен с представените доказателства в този смисъл: бележка за платена държавна такса и договор за правна помощ, съдържащ част, в която жалбоподателят упълномощава адвокат Иванов да го представлява по делото, както и разписка за получената от последната сума като възнаграждение по договора. Правилно с оглед нормата на § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е преценено, че не са налице основания за намаляване на размера на заплатеното възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че решението на Административен съд - Варна в частите, в които мълчаливия отказ на областния управител е отменен и Областна администрация Варна е осъдена да заплати на Кънчо Бонев направените по делото разноски е законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски (договор за правна помощ, съдържащ данни за упълномощаването и за получената сума) в касационното производство Областна администрация Варна следва да заплати на касатора сумата 450.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за един адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,