Решение № 5726 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2019 г.

Решение № 5726 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Стоев против решение № 3696 от 31.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3195/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ и да се задължи органа да издаде исканото разрешение за строеж на плътна ограда. Ответниците – началникът на РДНСК - Югозападен район и главният архитект на район "Овча купел" – Столична община, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля оспорването на настоящия касатор против заповед № ДК-10-ЮЗР-15/2.02.2017 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която е отхвърлена жалбата му против заповед за отказ № РОК16-РА51-23/24.08.2016 г. на главния архитект на район "Овча купел" – Столична община за издаване на разрешение за строеж на "плътна оргада" в ПИ с идентификатор 46721.3851.1985, находящ се в с. Мало Бучино, район "Овча купел" – Столична община, кв. 4 а, УПИ XIV, с площ 809 кв. м. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По отношение на потвърдения със заповедта отказ за издаване на разрешение за строеж (РС) на плътна ограда, излага съображения, че е е представено изискуемото в чл. 147, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 7 ЗУТ становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението на строежа, в което по северната граница на имота е предвидена средна височина на оградата от 2, 20 м в противоречие с разпоредбата на чл. 48, ал. 5 ЗУТ. Обоснова извод, че след като оградата, за която се иска РС, не отговаря на нормативните изисквания, то последвалият отказ е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че искането на жалбоподателя до административния орган е за издаване на РС за плътна ограда с дължина 60 м и височина до 2, 20 м, разположена в неговия имот. За такъв вид строежи по чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на РС, а представяне на становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им - чл. 147, ал. 2 ЗУТ. Такова е приложено към заявлението на жалбоподателя, като в него е предвидено изграждането на плътна ограда по северната граница на имота със средна височина до 2, 20 м спрямо денивелацията на терена, каквато в случая не се спори, че има. В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, според която при денивелация на терена между съседни урегулирани поземлени имоти височината на плътната част на оградата се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен. Посочената в конструктивното становище средна височина на оградата до 2, 20 м е в противоречие със законовото изискване за определянето й спрямо котата на по-ниския прилежащ терен. Затова административният орган правилно дава указание до жалбоподателя за представяне на разрез с показан прилежащ терен от двете страни на оградата, както и геодезическа снимка на терена, за да се установи спазването на чл. 48, ал. 5 ЗУТ. Действително разпоредбата на чл. 147, ал. 2 ЗУТ не поставя като условие към становището на инженер-конструктора да има чертежи и схеми, както за строежите по т. 14 от нормата, но с оглед спецификата на терена такива в случая са необходимо именно, за да се съобрази изпълнението на законовото изискване за височина на оградата от 2, 20, съобразена с котата на по-ниския прилежащ терен. Наличието на точни данни за денивелацията на терена е от съществено значение за издаване на исканото РС, тъй като в случай на предвидено отклонение от изискванията при строителството на оградата по ал. 5 органът следва да изиска индивидуален архитектурен проект съгласно чл. 48, ал. 9 ЗУТ. Останалите, поставени към конструктивното становище технически условия, свързани с проектирането на стоманобетонните елементи, не са предвидени в закона, поради което неправилно са посочени от главния архитект в мотивите на постановената от него заповед. Независимо от това нарушаването на чл. 48, ал. 5 ЗУТ съставлява достатъчно основание да се откаже издаване на исканото РС. Корекции в конструктивното становище от самия жалбоподател в хода на съдебното производство не могат да се извършват, както правилно е прието от съда. Ето защо, законосъобразен и обоснован е изводът, че отказът за издаване на РС за плътна ограда, потвърден с оспорената заповед на началника на РДНСК – Югозападен район, е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,