Решение № 7578 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12167/2017 г.

Решение № 7578 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12167/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. В., чрез процесуалния й представител адв. Атанасова, срещу решение № 1217 от 05.07.2017 г. по адм. дело № 2715/2016 г. по описа на Административния съд -В., с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № Р -03000314003457-091-001/03.06.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта с която с Решение № 262/05.08.2016 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП е потвърден РА относно задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 101,52 лева - главница и 32 лева - лихва и за 2012 г., в размер на 1224,24 лева - главница и 260,35 лева - лихва и е изменен Р А, като са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 754,78 лева - главница и 479,37 - лихва и за 2009 г. в размер на 678,15 лева - главница и 354,02 лева - лихва. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петрова оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт № Р-03000314003457-091-001/03.06.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта с която с Решение № 262/05.08.2016 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП е потвърден РА относно задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 101,52 лева - главница и 32 лева - лихва и за 2012 г., в размер на 1224,24 лева - главница и 260,35 лева - лихва и е изменен РА, като са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 754,78 лева - главница и 479,37 - лихва и за 2009 г. в размер на 678,15 лева - главница и 354,02 лева - лихва. За да отхвърли жалбата на физическото лице първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява превишение на разходите над приходите, което съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, се предполага за основа за облагане с данък върху доходите. Първостепенният съд е стигнал до извод, че сумата от 5 000 лв., която П. А. В. твърди, че е получила като дарение от дядо си Н. Н., не ? е реално предадена, с оглед липсата на доказателства дядо ? да притежава в наличност такива средства. Съдът не е кредитирал и договора за заем сключен между ревизираното лице и З. Д., тъй като не е установено предаването на съответната сума. Относно върнати средства от Ж. Й. по предоставен заем, административният съд е приел, че липсват доказателства Ж. Й. да разполага с твърдените суми. Съдът е приел извода на органите по приходите, че са налице доказателства за наличие на дарение от А. Н. А. за П. В. в размер на 10000 евро, но за останалите суми липсват доказателства за предоставянето им. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, посочени от касатора. При извършването на ревизията органите по приходите са направили извод, че данъчната основа за облагане на П. А. В. с данъци по ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С оглед на това, че за П. А. В. е установено въз основа на събраните доказателства, направения анализ и изготвената съпоставка на получените доходи и извършените разходи от задълженото лице през ревизираните периоди превишение на разходите над приходите, органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в нея условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал твърденията на ревизираното лице, че е получило сумата от 5 000 лв. като дарение от дядо си - Н. А. Н. на 08.05.2009 г. Не са представени доказателства за наличието на тази сума у Н. Н. към съответната дата, както и за предаването на посочената сума. С оглед на което правилно сумата не е включена в приходната част на изготвения паричен поток. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал твърденията на ревизираното лице за получен заем от З. Д. в размер на 9 000 лв. по договор за заем от 10.03.2009 г. В хода на аминистративния контрол е извършена проверка в ИМ на НАП относно декларираните от З. Д. доходи по ГДД, данните от Декл. Обр. 1 за осигуряване на лицата, както и Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, според която З. Д. не е декларирала доходи, които да бъдат дадени в заем в посочения размер на ревизираното лице. В хода на ревизията е установено, че в представена справка-декларация за вземания от трети лица за периода 2008 - 2012 г. както и в декларацията по чл. 124 от ДОПК за 2009 г. П. В. е декларирала възстановени суми на 14.07.2009 г. в размер на 3 600 лв. по предоставен заем на Ж. Й. Не са представени доказателства, чрез които да се установява, че Ж. Й. е притежавала към 2009 г. сумата от 3600 лева, поради което правилно не е включена в паричния поток. Съдът правилно е приел извода на органите по приходите, че са налице доказателства за наличие на дарение от А. Н. А. за П. В. в размер на 10000 евро, но за останалите суми липсват доказателства за предоставянето им. Взети са предвид получените от А. Н. А. трудови възнаграждение през периода 20.07.2007 г. до 04.06.2010 г. от "Юсис" ООД, където е работел като охранител с основна заплата 180 лева, както и получени от него суми през периода 2007 г. - 2010 г., които са установени след справки в НАП в размер на 12 181,29 лева. Наличието на суми по банкови сметки на А. А. не установява безспорно, че същият е правил дарения на ревизираното лице. В хода на ревизията жалбоподателката е декларирала, че от момента на сключване на гражданския си брак до края на 2012 г. е живяла в едно домакинство с родителите на съпруга й, като са споделяли разходите за издръжка на домакинството. За периода 01.04.2010 г. -31.01.2011 г. жалбоподателката е декларирала, че е живяла при родителите си. От посочените доказателства не се установява по безспорен начин, че издръжката на жалбоподателката и разходите за живот са били за сметка на нейните родители и тези на съпруга й. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 376 лв. на основание на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,