Решение № 8329 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5567/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д., чрез адв. Е. Михова, против решение 765 от 15.04.2024 г., постановено по адм. дело 18/2024 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 2024/18.12.2023 г. на кмета на Община Враца, с която му е наредено да премахне незаконен строеж Външни стълби и тераса, водещи към втори жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1024.161.1 по Кадастралната карта на гр. Враца, находяща се в УПИ V-162, кв. 311, ж.к. Толбухин-юг, гр. Враца, с административен адрес гр. Враца, ул. Андрей Николов 40. Поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено и постановено друго, с което да се отмени административния акт. Претендира разноски. Ответникът по касация кметът на Община Враца, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Поземлен имот 12259.1024.162 е собственост на: М. Л. В. и Л. Х. В. (нотариален акт 49/17.10.2018 г., т. IV, дело 379/2018 г. и нотариален акт 68 от 28.06.2007 г., т. IV, дело 485/2007 г. на нотариус С. Петкова с рег. 006, район на действие Районен съд Враца); Д. С. Д. и В. С. Д. (нотариален акт 30 от 18.01.1999 г., т. I, дело 65/1999 г. на нотариус Р. Стефанова с рег. 026 при Районен съд - Враца). Въз основа на нотариален акт 7, том VII, рег. 5345, дело 786/2021 г., на нотариус А. Василев с рег. 770 в Нотариалната камара на Република България, касаторът е придобил чрез дарение от родителите си Д. С. Д. и В. С. Д., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1024.162.1.2 по Кадастралната карта на гр. Враца, представляващ апартамент 2 на втория етаж от жилищна сграда находяща се на адрес: гр. Враца, ул. Андрей Николов 40, както и съответните общи части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото. По жалба на Вълчиновски е извършена проверка от служители по контрол на строителството към Община Враца, приключила с констативен акт 15/21.11.2023 г., за строеж "Външни стълби и тераса към двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1024.161.1 по Кадастралната карта на гр. Враца, в УПИ V-162, на посочения административен адрес. Органът констатирал, че строежът е собственост на касатора. За същия не са представени разрешение за строеж и одобрени строителни книжа и е изпълнен в чужд УПИ без учредено право на строеж, надстрояване и пристрояване съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. Липсват одобрен проект, съгласувани и одобрени части на проекта, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Строежът е описан като: Външни стълби и тераса за достъп до втори жилищен етаж, разположени на южната фасада на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1024.162.1. Външните бетонни стълби са с размери: ширина 1,10 м, дължина на рамото 4,32 м, с 18 броя стъпала с размери 25х16 см, достигащи до кота + 2,72 м и изпълнена стоманобетонна плоча за тераса с размери 1,93/4,00 м и дебелина 0,10 м, лягаща върху четири колони с височина 2,50 м. На външните стълби и терасата е монтиран метален парапет с височина 1,03 м. Процесният строеж е определен като V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ във връзка с чл. 137, ал. 4 от ЗУТ. Отразено е, че са нарушени чл. 148, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, което е основание за започване на производство по премахване на незаконен строеж по чл. 225а от ЗУТ. Констативният акт е съобщен на касатора, който не е подал възражение. Административен съд - Враца е приел, че процесната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предписаната форма и реквизити, съдържа мотиви, не са допуснати нарушения на административно производствените правила и материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон. Правилно административният съд е приел, че чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не изисква съставяне на констативен акт в присъстивето на извършителя и собственика на строежа, а само трябва да бъде връчен на заинтересованите лица. Видно от представени по делото писмени доказателства, същият е връчен на касатора, който не се е възползвал от възможността да възрази. С. Д. не представя в административното и съдебно производство доказателства, опровергаващи по безспорен начин констатациите на органа относно изграждането на строежа, вида и параметрите му. Не е представил необходимите строителни книжа за изграждането и въвеждането му в експлоатация. Не се установява процесният строеж да е със статут на търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ, както и да е проведена успешна процедура по узаконяването му. Неоснователно е възражението на касатора, че същият не е извършител на строежа. Касаторът е подал декларация по реда на § 184, ал. 8 от ЗУТ, в която е потвърдил, че е извършител на строеж стоманобетонно стълбище и тераса към втори жилищен етаж, който ползва за вход към втори жилищен етаж, негова собственост, съгласно цитирания нотариален акт. Видно от протоколно определение за одобряване на споразумение 231/29.08.2023 г. по АНД 20231420200674/2023 г. по описа на Районен съд - Враца, касаторът признава, че е посочил неверни данни относно датата и годината на започнатия и завършен строеж, но не и за това, че именно той го е изградил. Правилен е изводът на административния орган, потвърден и от съда, че С. Д. е извършител на посочения незаконен строеж, както самият той е признал в попълнената от него декларация, макар и периодът на изграждането му да не е посочен правилно. Дори обектът да е бил започнат от предходните собственици /родители на жалбоподателя/ на втори жилищен етаж към двуетажната сграда, той е довършен от настоящия собственик, правилно определен за адресат на процесната заповед. Д. е придобил имота чрез дарение от родителите си през 2021 г. По делото безспорно се установява, че процесното "стълбище с тераса" към 2012 г. не е било налице, видно от сателитните снимки на имота, когато двуетажната сграда, към която са изградени вече е била построена. Както е посочил първоинстанционният съд, изграденият строеж не попада в обема на двуетажната жилищна сграда със застроена площ 91 кв. м., за която има издадено удостоверение за търпимост от главния архитект на Община Враца /л. 48 от досъдебното производство приложено по АНД 674/2023 г. на Районен съд - Враца, приобщено по делото/. Удостоверението за търпимост с 1434/09.06.2021 г. е издадено след подадена нотариално заверена декларация за търпимост от Д. С. Д., че двуетажната жилищна сграда е построена преди 31.03.2001 г. Поради това не може да се приеме, че процесният строеж попада в приложното поле на удостоверението. При положение, че двуетажната сграда е построена преди 31.03.2001 г., към нея не намира приложение и чл. 9, ал. 2 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр. 3 от 13 януари 2004 г.), която предвижда, че в застроена площ в урегулиран имот не се включват наддаването над цокъла на сградите, терасите, външните стълби и стълбищните площадки и другите елементи с височина до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен. Съдът е взел предвид, че от приложените в административната преписка сателитни снимки Гугъл Мапс (Google Maps), до 2012 г. строежът липсва, като през 2021 г. тези стълби с тераса се появяват и са заснети от сателитни снимки. При съобразяване на дадените с декларации по § 184, ал. 8 от ЗУТ от Л. Х. В. и М. Л. В. данни за годината им на построяване, правилно е установен от административния орган и потвърден от съда, периодът на изграждането им като 2019 г. - 2022 г. С оглед годината на изграждане, строежът не попада в хипотезите по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. С оглед изложеното, не са налице касационни основания за отмяната на решението и същото като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на правния спор, на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,