Решение № 1652 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11178/2008 г.

Решение № 1652 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11178/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Хадиджа Мохамед Абууарадан (Бушра Кифах) - гражданка на Мароко, срещу решение № 438 от 1.08.2008 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (съгласно заповед № 198/22.07.2008 г. за упълномощаване). В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не се е произнесъл по реда на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Ответната страна - председателят на ДАБ, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателката не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната и. Единствените опасения са свързани с предположение за насилие срещу нея от страна на баща и тъй като се е омъжила за друг човек, а не този избран от родителя и. Липсват данни, обаче преди напускането на Мароко баща и да е упражнил насилие върху нея, тя е напуснала легално страната, без никакви проблеми. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба от Хадиджа Мохамед Абууарда с вх. № БЦ-401 от 29.10.2007 г. при РГС- Елхово. С депозирането на молбата за закрила и втората молба вх. 480 от 28.01.2008 г. на РПЦБ-София компетентният орган - председателят на ДАБ, е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, като е запознал молителката чрез писмени указания на разбираем за нея език с реда за подаване на молбата, с процедурата, която ще се следва, и с нейните права и задължения, както и с организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци - видно от Указания - образец 13 № 480 от 28.01 2008 г. подписани от жалбоподателката. На 03.07.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, е проведено интервю за изясняване на бежанската история, като видно от направените изявленията, конкретна причина за напускането на Мароко са съображения относно обстоятелствата, при които е отказала брак с лице посочено и избрано от баща и. Изрично е заявила, че няма проблеми с официалната власт. При провеждането на интервюто е установено, че същата е завила неверни данни първоначално, истинското и име е БУШРА КИФАХ родена гр. Фас, Мароко и е мароканска гражданка След изясняване на бежанската история на молителката интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ (рег. № УП3162 от 23.07.2008 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката, поради противоречие в бежанската и история. Първоначално се представила като палестинка без гражданство, а в последствие разкрива истинската си самоличност. Към административната преписка са приложени и становище на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" към отдел "Специализирана информация " относно обстановката в Мароко и спазване на човешките права, по-специално на жените. Установява се, че през 2004 г. е изменен законът за семейството, повишена е възрастта за встъпване в брак на жените. За да може една жена да се омъжи вече не е необходимо да има настойник, като са приети и други права относно семейството и гарантирането на правата на жените. Събрани са и сведения за спазване на човешките права в страната и в частност по отношение на жените. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателката, причина за напускането са мотиви, породени от страха й за евентуално извършване на посегателства спрямо нея от баща и поради това, че се е омъжила за избран от нея съпруг. Преди да напусне страната си не съобщава баща и да е предприел действия по отношение на нея затова, че се е разделила с годеника си. Та е напуснала легално страната си без възражения от страна на родителите си. При така установените факти се обосновава извод, че спрямо молителката не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец, от страна Република България и постановеният отказ на председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Не са основателни доводите, че не са събрани допълнителни доказателства за изясняване на бежанската и история. Видно от доказателствата по делото проведено е ново интервю при което е установено, че жалбоподателката е представила първоначално фалшива самоличност, установена е действителната и такава, събрани са и сведения за спазване на човешките права в страната и по произход и в частност по отношение на жените. Тежестта на доказване е равнопоставена, жалбоподателката не е представила други доказателства оборващи събраните по преписката. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, причина за напускането на Мароко от жалбоподателката са съображения относно обективни лични взаимоотношения между нея и баща и. Неможе да се приеме, че е налице тежка и лична заплаха от посегателство спрямо молителката, тъй като тя вече е омъжена и при извършената законодателна реформа не би могло да се очаква насилие от страна на близките и срещу нея. С оглед изложеното правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на - Хадиджа Мохамед Абууарадан(Бушра Кифах)съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,