Решение № 2415 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5748/2016 г.

Решение № 2415 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5748/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Ф. В. против решение № 1635/10.03.2016 г., постановено по адм. дело № 4428/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), в частта, с която съдът се е произнесъл по същество на искането за обявяване нищожността на решение изх. № 060653/08.04.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) и е осъдил жалбоподателя да заплати на ИА ГИТ сумата от 300.00 (триста) лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение. Касаторът навежда оплаквания за порочност на обжалваното съдебно решение като несъответстващо на българското законодателство, и по-конкретно на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК. Прави искане за обявяването му за нищожно, алтернативно - за неговата отмяна. Съображенията си излага в съдебно заседание и в представена в срок писмена защита Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на ИА ГИТ, чрез пълномощник по делото гл. юрк. Н. С., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като постановено съобразно процесуалния и материалния закони и обосновано. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените от жалбоподателя оплаквания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлено като неоснователно искането на В. Ф. В. за обявяване на нищожност на решение изх. № 060653/08.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, като в останалата си част жалбата срещу същото решение е оставена без разглеждане поради просрочие. За да постанови този резултат, съдът, след преценка на представените по делото доказателства и установяване на релевантните факти, е констатирал, че жалбата на В. Ф. В. е била подадена след изтичане на законоустановения 14-дневен срок, считано от момента на съобщаване на адресата за издадения административен акт - арг. в чл. 149, ал. 1 АПК. Направените от съда в тази насока фактически установявания се споделят изцяло от настоящата инстанция като съответстващи на приложените по делото писмени доказателства. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е мотивирал извод за недопустимост на жалбата на В. Ф. В. поради просрочие, като е приел същата за разглеждане по същество единствено в частта ? относно твърдението за нищожност на процесния административен акт. Разгледано по същество, искането за обявяване на нищожност на решение изх. № 060653/08.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ е било преценено от АССГ като неоснователно поради липсата на пороци, засягащи валидността му в степен да бъде счетено за нищожно. Така постановеното първоинстанционно съдебно решение е правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за постановяване на съдебния акт при неправилно приложение на чл. 149, ал. 5 АПК. Установеният в цитираната разпоредба неограничен във времето срок за обжалване на административните актове се отнася единствено и само до възможността да се търси прогласяване на тяхната нищожност. Тази възможност е предвидена от законодателя с оглед характера на порока, съставляващ основание за обявяване нищожността на административния акт - тежестта на порока засяга до такава степен валидността на акта, че го приравнява на липса на валидно изразена воля от страна на административния орган. Именно с оглед необходимостта от преустановяване съществуването на подобни порочни актове в правната действителност се налага и установяването на механизъм за тяхното оспорване (посредством обявяване нищожността им) във всеки един момент. Що се отнася до оспорване законосъобразността на административните актове с искане за отмяна на някое от основанията по чл. 146 АПК, (т. е. при твърдение за порок, водещ до унищожаемост на акта), то този вид оспорване е императивно ограничено във времето. В чл. 149, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 законодателят е определил точните граници, в рамките на които засегнатото лице може да упражни процесуалното си право на обжалване. Сроковете са преклузивни и неспазването им влече недопустимост на подадената жалба на основание просрочие (арг. в чл. 159, т. 5 АПК). Предвид горното, правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на В. Ф. В. в частта ? извън твърдението за нищожност на оспорения административен акт. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло доводите на съда за липса на основание за обявяване нищожността на решение изх. № 060653/08.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ. С оспорения акт административният орган е постановил решение по чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), с което е оставил без уважение искането на В. Ф. В. за предоставяне на обществена информация с аргумент, че търсената от него информация не представлява обществена пи смисъла на чл. 3 ЗДОИ. За да е налице недействителност на административния акт, водеща до нищожност, а не до унищожаемост, следва той да е засегнат от такива съществени пороци, които поначало не са годни да породят правни последици. Предвид липсата на нормативно определен критерий за разграничение на нищожност и унищожаемост в действащото законодателство, в административноправната теория и практика е единно становището, че за такъв порок винаги се счита липсата на компетентност на органа, издател на акта. Както правилно е посочил решаващият състав на АССГ, в настоящия случай административният акт е издаден от компетентния административен орган, а именно изпълнителния директор на ИА ГИТ в качеството си на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, до когото е било отправено искането за предоставяне на обществена информация с подател В. Ф. В.. Следва също да се посочи, че според правната теория и съдебна практика, нищожен поради материална незаконосъобразност е и административен акт, който е изцяло лишен от законово основание или акт, издаден при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до практическа липса на волеизявление. Подобни хипотези в случая също не са налице. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не се доказва бланкетно заявеното в касационната жалба възражение на нищожност на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение или за обявяване на нищожността му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид заявеното от ответната страна в настоящото производство искане за присъждане на разноски, в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" се дължат такива в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение