Решение № 11527 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6806/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, чрез юрисконсулт Л. Пенева против решение 3592/02.06.2023 г., постановено по адм. дело 2842/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен негов отказ с рег. 5364р-1925/24.01.2023 г. за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България, на Д. Кръсманович, гражданка на Република Сърбия и преписката е върната на органа със задължителни указания. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, административният съд е стигнал до погрешен правен извод, както и не е обсъдил всички относими обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отказа на директора на Дирекция "Миграция" - МВР. В съдено заседание чрез юрисконсулт В. Терзийска, поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Кръсманович, гражданка на Република Сърбия, чрез процесуалния си представител адв. В. Ушатова, Адвокатска колегия Благоевград, с писмен отговор оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящето производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че съдебният акт е неправилен. При подробно изложени съображения предлага обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови нов по същество на спора, като се отхвърли оспорването срещу административния акт. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административният съд е образувано по жалбата на Д. Кръсманович, родена на [дата]., гражданин на Република Сърбия против писмо с рег. 5364р-1925/24.01.2023 г. на Директора на дирекция Миграция - МВР, с който на основание чл.26, ал.1 във вр. чл.10, т. 23 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на чужденката е отказано предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България. За да постанови оспореното решение АССГ приел, че Д. Кръсманович е подала заявление за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България. Приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК, но е незаконосъобразен, защото не съдържа конкретизация на акта. Приел, че съгласно разпоредбата на чл.10, т.23 ЗЧРБ, визираните предпоставки за основание за отказ не са кумулативно, а алтернативно. Затова приел, че за да бъде акт законосъобразен, органът трябва точно да посочи коя от предпоставките счита, че е налице, а в случая органът не е спазил това изискване. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон. Обжалваният административен акт, с който на чужденеца е отказано правото за постоянно пребиваване в Република България, е постановен на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, като конкретно е посочено, че Д. Кръсманович е декларирала неверни данни . Според посочените в акта мотиви на административния орган, представляващи фактическо основание за неговото издаване, нотариално заверената декларация за предоставяне на адрес на пребиваване на чуждата гражданка е съставена единствено с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване, без реално адресът да се ползва от чужденката. С оглед представените по делото доказателства с административната преписка, категорично се установява, че именно декларирането от Д. Кръсманович на неверни данни и по-конкретно, че живее в гр. Благоевград, на адрес: [улица], [номер], е основанието за отказа на административния орган. Въз основа на извършена справка за пътуване на лице - чужд гражданин /лист 16 от делото/ безспорно се установя, че Д. Кръсманович има регистрирано едно единствено влизане в Република България през ГКПП Калотина на 22.08.2022 г. в 06:10 часа и излизане през ГКПП Калотина на същата дата в 16:30 часа, като в този ден, същата е подала заявлението и документите за предоставяне на право на постоянно пребиваване /лист 21 и следващите от делото/. На следващо място, с оглед осъществената проверка на 03.11.2022г. на адреса, деклариран от Д. Кръсманович, е установено, че чужденката не живее на посочения от нея адрес, както и че в жилищната сграда не са пребивавали чужденци. По преписката е налична и информация, от което се констатира, че на адреса, деклариран от сръбската гражданка, са регистрирани 6 броя чуждестранни граждани. Липсват каквито и да е други данни за пребиваване на чуждата гражданка на територията на страната, което обосновава законосъобразен извод на административния орган за невярност на декларираните от нея данни, че пребивава на адрес в гр. Благоевград, на адрес: [улица], [номер]. След като безспорно установените по делото факти опровергават писмените изявления на чужденката от представеното пред Дирекция "Миграция" заявление, ведно с приложените към него документи за адрес, настоящият състав преценява като правилни изводи на административния орган, че е налице хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 23, предложение второ от ЗЧРБ, а именно - че Д. Кръсманович е заявил неверни данни, че има осигурено жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ППЗЧРБ за получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 5, както и нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване и удостоверение за раждане. Съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗЧРБ доказателства за осигурено жилище са нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота, както и декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване. От гореизложеното, следва да се приеме, че с представената декларация за осигуряване на адрес в Република България се цели чужденецът формално да отговори на всички изисквания за представяне на документи, за да получи право на постоянно пребиваване в страната. Обосновано, предвид фактическата установеност по делото настоящият състав на Върховния административен съд приема, че за директора на Дирекция "Миграция" са били налице материалноправните предпоставки по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23, предложение второ от ЗЧРБ за постановяване на отказа. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България, поради наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на касационния жалбоподател се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение