Решение № 403 от 8.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 312/2010 г.

Решение № 403 от 8.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 312/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. С. М. против въззивно решение № 14/26.01.2010 г., постановено по в. н. о. х. д. № 544/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. В жалбата, поддържана в съдебно заседание, лично и от защитника, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени нарушение на материалния и процесуален закони и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане, в алтернативна даденост за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, респ. -неговото изменение с преквалификация на извършеното от касатора деяние по смисъла на чл. 354а, ал. 3 НК и определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт, е потвърдена присъда № 133 от 6.10.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 1101/09 г. на окръжен съд-Пловдив, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия М. С. М. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. I-во, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. Със същата присъда е призната за виновна и осъдена подсъдимата Н. С. Я. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. I-во НК и - наказана с лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за три години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 5 000 лв. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Инстанциите по същество законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на обясненията на подсъдимия, разгледани през призмата на останалите доказателствени източници - показанията на свидетелите -Начев, А., Недев, У., Ф., М. и Джамбазов-полицейски служители, на В. и Й., протокола за претърсване и изземване, физико-химична и дактилоскопна експертизи. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от апелативния съд при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на субективния елемент на престъпното посегателство, е отхвърлен аргументирано от въззивната инстанция, в съответствие на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Не отговаря на истината твърдението в жалбата, че изводите на съда са изградени въз основа на показанията на наркозависими лица, без да бъде изследвано психологичното им състояние при депозиране на показанията им по реда на чл. 223 НПК. Пловдивският апелативен съд прецизно, подробно и задълбочено е анализирал цялостното поведение на подсъдимите и извел законосъобразни изводи, че същите са съзнавали противоправността на поведението си, съзнание, което закономерно следва от внимателно организирания начин, по който са държали и разпространявали наркотичното вещество. Заявените в жалбата процесуални нарушения на правилата по чл. 280, ал. 2 и чл. 277, ал. 3 НПК не са от категорията на съществените, а по искането за изменение мярката за неотклонение /в противовес на твърдението на защитата/, апелативният съд се е произнесъл с определение от 27.01.2010 г. Въз основа на възприетата фактическа обстановка, апелативният съд е извел законосъобразни правни изводи, че държането на наркотичното вещество е било насочено към повече адресати. За това и аргументирано е отхвърлено възражението за преквалифициране на извършеното деяние по чл. 354а, ал. 3 НК. Количественият признак не е единствен, за да се приеме, че се касае само до "държане" на инкриминираното вещество, още по-вече, че Я. е разпиляла част от него и да се изключи категорично, че държането на наркотичното вещество не е "с цел разпространение", предвид несъмнено установения начин, по който са приготвяни дозите и лицата, на които е продавано. Наложеното на подсъдимия наказание е справедливо определено. Инстанциите по същество са преценили както смекчаващите отговорността обстоятелства /затрудненото семейно и материално положение на касатора/, така и отегчаващите такива /престъпният начин, по който М. е издържал семейството си/, в тяхната взаимна връзка и обусловеност и извел законосъобразни изводи, че с този вид, размер и начин на изтъпяване се постигат целите по чл. 36 НК. Престъпната схема, по която касаторът е организирал разпространението на наркотичните вещества, го характеризира като личност с висока степен на обществена опасност, с каквато се отличава и извършеното от него деяние. Това налага извода, че без откъсването на М. от неговата социална и семейна среда, с наложеното наказание, не може да бъде постигнат превъзпитателния му, предупредителен и възпиращ ефект. Липсата на предходно осъждане и необходимост от полагане на грижи за семейството, не са достатъчни за аргументиране приложението на института на "условното осъждане", при завишената лична и обществена опасност. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставен без уважение, като неоснователна, а въззивният съдебен акт - в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.