Решение № 182 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11195/2009 г.

Решение № 182 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11195/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби от Венцислав Петров Дучев, от гр. София и от "Агора Ин" ЕООД, гр. София, подадени чрез пълномощника им - адв. Дария Колева, против Решение № 19/08.05.2009 г. постановено по адм. дело № 1052/2008 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 27-ми състав, с което са отхвърлени жалбите на същите против Заповед № ДК-14-446/27.12.2007 г. на Зам.-началника на ДНСК-София. И двете касационни жалби съдържат идентични оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците: Румен Дръндаров, Елена Захариева, Стефана Радкова и Весела Арутюнян, не се явяват и не взимат становища по касационните жалби. Ответникът - Началника на ДНСК София, чрез пълномощника си - юрисконсулт Николова, оспорва касационните жалби, като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира и двете касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбите на двамата касатори против Заповед № ДК-14-446/27.12.2007 г. на зам. началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж:"Оформен нов етаж на VII-мо ниво над терена (трето ниво в подпокривното пространство)" на жилищната сграда в УПИ Х-653, кв. 739-Б, по плана на м. "ГГЦ Зона Г-13-юг", на гр. София. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен след като сградата е била приета и въведена в експлоатация, в несъответствие с предвижданията на одобреното ЧКЗСП и без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Направен е извод, че незаконният строеж надвишава кота било с около 2, 50 м, спрямо кота било по одобреното ЧКЗСП, като с него е осъществена надстройка и пристройка на завършената сграда, като на мястото на предвидената по проект тераса с частична пергола, е обособено затворено помещение със стени от бетонни блокчета, прозорци и покрив, с което е променено предназначението й. Тази промяна е извършена без наличието на строителни книжа и документи, поради което построеното е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Съответно на изложеното са и изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, нареждаща премахването на този незаконен строеж. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че процесният строеж, представлява нов етаж, изграден като VII ниво над терена, от жилищната сграда в УПИ Х-653, кв. 739-Б по плана на "ГГЦ Зона Г-13-юг" на гр. София. Този нов етаж е вид строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като е надземна надстройка и пристройка към съществуващата жилищна сграда в УПИ Х-653. Този строеж е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия план и при липса на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което законосъобразно е определен като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Констатациите на извършилите проверка технически органи, залегнали в КА № КА-С4-603/27.11.2006 г. и КА № КА-С4-603-2/12.01.2007 г., макар и срещу неизвестен извършител, не са били оборени пред първоинстанционния съд, поради което изводите на съда за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила са правилни. Съдът не е изложил съображения за търпимостта на строежа, по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ, като пречка за премахването, но с оглед годината на изграждането му - 2005 г., след издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата (У-е № 125/29.08.2005 г.), разпоредбата е неприложима. Поради това не са налице и предпоставките за узаконяването му по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, след датата 25.01.2004 г. По касационната жалба на Венцислав Дучев: Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради това, че неправилно е вписан като адресат на заповедта. Според него, адресат е не собственика на терена, а извършителя на строежа. Позовава се на разпоредбата на § 3, ал. 2 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗУТ участници в процеса на строителство са възложителят, строителят и други обхванати от разпоредбата лица. А съгласно чл. 161 от ЗУТ "възложител" е собственика на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Видно от нот. акт за дарение № 126 т. I д. № 84/2003 г., касаторът Дучев е собственик на терена върху който е изграден незаконния строеж, поради което и на основание цитираните разпоредби, участието му в административното производство по чл. 225 от ЗУТ е задължително, тъй като разпорежданията на заповедта рефлектират неблагоприятно върху неговата правна сфера. Съгласно § 3, ал. 1 от ДР на цитираната по-горе Наредба № 13/23.07.2001 г. адресат (адресати на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ са физически и юридически лица, които могат да бъдат собственика на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължението за премахване и се определя срок за доброволно изпълнение. С оглед предвидената в ал. 2 на същата разпоредба солидарна отговорност на собственика на терена и извършителя, за направените разходи по принудителното премахване на незаконния строеж, участието на първия като страна и/или адресат на заповедта в производството по издаването й, е задължително. По касационната жалба на "Агора Ин" ЕООД: Неоснователно е оплакването на дружеството, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които неправилно не са констатирани от съда. За такива нарушения са посочени съставените 2 бр. КА срещу неизвестен извършител, респ. за липса на констативен акт по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ срещу известния извършител, в лицето на дружеството. Позовава се и на процесуални нарушения от съда, свързани с необсъждане на всички доказателства, като заключението на в. лице Савова, на одобрените проекти от 13.09.2004 г. и на екзекутив от 09.08.2005 г. за процесния строеж. Оплакванията са неоснователни. Съставените констативни актове са на основание чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, с които е поставено началото на административното производство по издаване на процесната заповед, което може да бъде започнато и срещу неизвестен извършител. Последният се счита за адресат на акта, до момента в който органът събере доказателства за действителния извършител. Допуснатото нарушение не е съществено, защото не е довело до ограничаване правото на защита на този касатор. Последният, видно от материалите към административната преписка, е възразил срещу връчения му КА от 12.01.2007 г., имал е възможност да се защити срещу заповедта, в съдебното производство по оспорването й, чрез представяне на писмени доказателства и други искания, които съдът е уважил, както и е имал възможност да изложи всички свои доводи и възражения срещу заповедта. Поради това изводите на съда за законсъобразност на акта, поради отсъствие на нарушения на административнопроизводственте правила са правилни. Неоснователно е и другото оплакване, за наличието на съществени процесуални нарушения на съда. Настоящият състав споделя мотивите на решаващия съд относно двете експертизи. Поради това правилно е кредитирано заключението на в. л. Трайков, спрямо това на в. л. Савова. Първото е изготвено след анализ и сравнение на доказателствата по делото, вкл. и на одобрените и представени от дружеството проекти от 13.09.2004 г. и екзекутив от 09.08.2005 г., с оригиналите на същите, намиращи се в СО, район "Оборище". Заключението е категорично в констатациите си за несъответствие на изграденото, с одобрените проекти и с одобрения ЧКЗСП за жилищната сграда, че с процесния строеж се завишава кота било с 2, 50 м, като вместо 16, 50 м става 19.00 м, което води до разминаване с калкана на съседната жилищна сграда. С него се потвърждава наличието на незаконен етаж, изразяващ се в променено предназначение на предвидена по проект частична пергола по тераса, която чрез изграждане на стени от бетонни блокчета, поставяне на прозорци и покрив, е довела до обособяване на нов етаж, за който няма одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Съдът е постановил решението си, при анализ на доказателствата по делото, в тяхната взаимна връзка и поотделно, поради което оплакването за необсъждането на всички доказателства е неоснователно. С оглед на изложеното касационните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение