Решение № 13088 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и.д. Председател на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, чрез юрк. Китов, срещу Решение 2640 от 27.06.2024г., постановено по адм. дело 412/2024г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед ЧР СП - 529/23.04.2024г. Твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските, направени за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез юрк. Китов, поддържа касационната жалба. Ответникът Р. И. Л., чрез адв.Найденов, в писмена защита депозирана преди заседанието по делото, взема становище за неоснователност на касационна жалба и претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед ЧР СП - 529/23.04.2024г. на и.д. Председател на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Р. И. Л. на длъжност Директор ОПУ в Областно пътно управление - Хасково, поради наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената писмена форма, при допуснати съществени процесуални нарушения, в несъответствие с материалния закон и целта му. В заповедта са изброени факти, предпоставящи приложимост на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като органът обаче не сочи в какво се изразява обективната невъзможност на лицето да изпълнява служебните си задължения. Не е конкретизирал в кои случаи на изпълнение на служебните си задължения служителят не проявява инициативност, комуникативност и ефективност; с кое свое поведение /действие или бездействие/ е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи, нито кои са тези спешни и неотложни задачи, от кого са възложени, с какъв характер са били и какво се е целяло при изпълнението им; какво се има предвид под понятията спешност и неотложност; какви са били последиците от така соченото за породено препятствие от поведението му; кои са тези съществени събития и процеси, които имат значение за дейността на Агенцията и в какво се е изразило неглижирането им от негова страна. По този начин съществено се препятства правото на защита на последния, както да разбере в какво точно се изразява неговото поведение, основание за прекратяване на служебното му правоотношение, но и да възрази, посочи доказателства и направи доказателствени искания с цел формиране на своята защитна теза. Мотиви не могат да се извлекат и от административната преписка, но дори такива да се съдържат в документ, част от тази преписка, предвид императивния характер и смисъла на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл, те следва да са възпроизведени в административния акт. С цитираната разпоредба законодателят е въвел изискването да се посочат и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая такива фактически обстоятелства не са посочени, а тези, които са посочените по характера си следва да бъдат разгледани в друго производство по евентуално ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя или при оценяване изпълнението на длъжността, която заема, доколкото се твърди неизпълнение на служебни задължения. Развил и мотиви, че чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, посочващ общи основания за прекратяване на служебното правоотношение - при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Приложението на това правно основание изисква промяна в обстоятелствата /нова фактическа обстановка/, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая в оспорената заповед не са изложени факти, обосноваващи промяна на фактическата обстановка и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните функции от служителя, поради което не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното му правоотношение. Съображенията, свързани с неизпълнение на служебните задължения, изложени в акта, дори да се вземат предвид, не са основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Неизпълнението на служебните задължения, некачественото или забавеното им изпълнение, са обстоятелства от субективен характер, които биха могли да бъдат основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност или за поставяне на ниска оценка при атестиране при наличието на предпоставките за това, но не съставляват основание за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Съдът се е произнесъл аргументирано и по всички възражения на страните. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е събрал необходимите и относими към предмета на спора доказателства, обсъдил ги е и е установил вярно и точно правнорелевантните факти. Фактическите констатации на съда кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция, в хипотезата н ачл.221, ал.2, изр. второ от АПК, ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При коректно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при неспазване на установената писмена форма, при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нейната необоснованост, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Не се доказват материалноправните предпоставки на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираната норма дава възможност на органа по назначаването да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение с държавния служител, но само при наличие на обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения. В своята трайна и непротиворечива практика Върховният административен съд е имал нееднократно възможност да посочи, че обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения е налице (извън случаите на здравословни причини) само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и същата е обективна не зависи от волята на страните по правоотношението. Необходимо е да са налице три кумулативни условия, както правилно е отбелязал и решаващият съд: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В процесната заповед, като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че е налице обективната невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени и трите кумулативни условия, като в случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Напълно се споделят направените изводи от първоинстанционния съд, че в оспорената заповед обстоятелствата, обуславящи обективна невъзможност на Р. И. Л. да изпълнява служебните си задължения са бланкетно посочени и не обосновава извод за наличие на обективна невъзможност на служителят да изпълнява задълженията си по смисъла на закона. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, своевременно направената претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и доказана и следва да бъде уважена, като в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение