Решение № 8366 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7334/2016 г.

Решение № 8366 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7334/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Д. К., подадена чрез адв. А. против решение № 733/05.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1038/2015 г. по описа на Административен съд–Варна, с което е отменен РА № 081202534/23.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 228 от 30.05.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Варна, в частта му, с която са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 година за размера над 16 141, 70 лева и съответните лихви. В касационната жалба на ревизираното лице се навеждат подробно развити оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност, и необоснованост на решението в обжалваната му част - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил наличието на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, липсата на предпоставки за провеждане на ревизия по чл. 122 ДОПК и неправилно е определена данъчната основа за облагане. Оспорва, че неправилно съдът не е приел извършените банкови преводи по сметките на РЛ като предоставени и върнати заеми и възнаграждения за различни услуги, извършени с личен труд от РЛ. Иска отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Варна в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. По същество е основателна. Производството пред АС-Варна се е развило след отмяната на постановеното при първото разглеждане на делото решение № 308/17.02.2014 г. на АС–Варна по адм. д. № 2368/2013 г. с Решение № 3723/02.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2014 г., с което РА, в частта на установените задължения за 2005 година е отменен, поради погасяването им по давност, а по отношение на задълженията за 2006 година делото е върнато за ново разглеждане от същия съд, със задължителни указания - да бъдат обсъдени подробно показанията на всеки от разпитаните свидетели и да бъдат изложени конкретни мотиви относно обстоятелствата. Дадени са указания за разпитване на допълнителни свидетели и обсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото. С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА, в частта му, с която са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. за размера над 16 141, 70 лв. и съответните лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Приходният орган е приел, че постъпилите по банковите сметки на РЛ суми през 2006 г. в общ размер на 68 600 лева, представляват облагаеми, тъй като не е доказано, че са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 12 от ЗОДФЛ /отм/., поради което са налице данни за укрити доходи. Определена е обща годишна данъчна основа, формирана от данъчните основи по трудови правоотношения в размер на 4 388, 75 лв. и постъпилите по банкова сметка суми, или общо 72 988, 75 лв. Върху изчислените данъчни основи, след приспадане на удържания данък от трудовите доходи е определен допълнителен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.); в размер на 16 189, 40 лв. Въз основа на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства съдът е приел за установено следното: По отношение преводите от Б. Т., относно твърдяната поръчка, не е установено съответствие в сумите и фактурата за извършена услуга, която е издадена една година преди превода. По отношение преводите от А. Д., "[фирма]", И. Н., Г. Г. и И. Й. не са представени безспорни доказателства, свързани с изпълнението на договор за поръчка. Липсват доказателства и за твърдяното връщане на суми от "[фирма]" по неизпълнен договор за правни услуги. По отношение преводите на Н. П. и твърдението, че РЛ е получил суми от нея във връзка с възложена на К. поръчка да съдейства за промяна предназначението на земеделска земя според съда от представените доказателства в тази насока и преценени в съвкупност не може да се направи извод за извършена и заплатена услуга от РЛ. По отношение на предоставен от П. П. заем в размер на 13 000 лв. е прието, че не е безспорно доказвано получаването на тази сума. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд като е съобразил установената фактическа обстановка е възприел тезата на приходните органи, че постъпилите по банковите сметки на РЛ суми през 2006 г. в общ размер на 68 600 лева, представляват облагаем доход и следва да се облагат с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.);. Решението е правилно. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото, както се твърди в жалбата. В съдебното решение съдът е обсъдил всяко едно от събраните доказателства, поотделно и в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства, в резултат на което е изяснил правилно фактическата обстановка по спора. Мотивите на съда са ясни и подробни, а изложените съображения последователни и обосновани от анализираните доказателства. По делото не са оборени констатации на приходния орган за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ДОПК. Според закона за данъците върху доходите на физическите лица облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В този смисъл подлежат на облагане и доходите, получени от физически лица, които са с неустановен произход. С оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК за доказателствената тежест на РА, ревизираното лице има задължението да обори констатации на приходния орган за наличие на доходи с неустановен произход, в това число и чрез ангажиране на доказателства за произхода на дохода. В този смисъл при констатирано наличие на доход с неустановен произход ревизиращият орган няма задължение да установи този произход, а само да докаже наличието на такъв доход, което обстоятелство е установено по време на ревизията. В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период - 2006 г. по банковите сметки на Д. К. са постъпвали парични средства от трети лица – Х. Й. Г., Н. П., Б. Т., А. Д., И. Н., Г. Г., И. Й., П. А., Т. В., Н. К., П. П., за които при ревизията не са били представени доказателства относно основанията за получаването им от ревизираното лице. В резултат на това органите по приходите са приели получените суми по банковите сметки на жалбоподателя за доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, формиращи част от данъчна основа определена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Правилно съдът е приел за недоказани твърденията на касатора, че така получените суми са му превеждани от лицата за предоставени им от РЛ услуги. В хода на съдебното производство са били предприети процесуални действия от страна на жалбоподателя за събиране на доказателства от лицата, извършили банкови преводи. Съдът при постановяване на решението си е анализирал всяко едно от тези доказателства поотделно и в съвкупност с всички други установени по делото факти и обстоятелства и е направил правилен извод, че същите не установяват основанията за преводите. С оглед на гореизложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно в своята цялост следва да остане в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат за касационното производство в полза на касатора. На ответника по касация - Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 760 лева определени на осн. чл. 9, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,