Решение № 23 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2020 г.

Решение № 23 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Нова Къмпани" ООД, гр. София, чрез адв. К. Георгиева срещу Решение № 7610 от 4.12.2019 г. по адм. дело № 9807/2019 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 11 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПНАМ/ № 0395577 от 1.08.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Нова Къмпани" ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – автоцентър, находящ се в гр. София, ул. "Никола Габровски", стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закона и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че в обжалваното решение липсват мотиви относно извършената от съда проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, въз основана събраните по делото доказателства. Излага довод, че съдът не е обсъдил направеното оплакване за несъответствие на административния акт с целта на закона и неспазване на принципа на съразмерност при налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на заповедта. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът – Началник Отдел "Оперативни дейности" гр. София при ГД "ФК" при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Недков оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПНАМ/ № 0395577 от 1.08.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Нова Къмпани" ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – автоцентър, находящ се в гр. София, ул. "Никола Габровски", стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 27.07.2019 г. в 13: 13 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – автоцентър, находящ се в гр. София, ул. "Никола Габровски", стопанисван от "Нова Къмпани" ООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при контролна покупка на 1 бр. ароматизатор от орган по приходите преди легитимация на стойност 5. 00 лв., платени в брой. След легитимиране на приходните органи е издадена ФКБ за посочената покупка в 13: 15 часа от лицето Д. Божанов – служител в търговския обект. При проверката не е установена разлика в касовата наличност от ФУ и фактическата наличност. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка № 0395577/27.07.2019 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство, е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, правилно е приложена и материалноправната норма, включително при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По отношение на срока на наложената ПАМ съдът е приел, че административният орган е определил срок наполовина на максималния, като е развил подробни мотиви за това. Решението е неправилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ / Наредбата/. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата всяко лице по чл. 3, ал. 1 е задължено, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, да издава и фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 3 /сега ал. 4 на чл. 25 от Наредбата/ установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на "Нова Къмпани" ООД за нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, че при извършена контролна покупка на стойност 5. 00 лева от страна на органите по приходите на 27.07.2019 г. в 13: 13 часа от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. На следващо място, съдът не е обсъдил съображенията в жалбата и не е изложил каквито и да било фактически установявания, респ. правни изводи /извън бланкетния такъв/, относно спазване изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на административния акт досежно срока, за който е предприета процесната ПАМ, и аналогично липсват такива по твърдяните с жалбата аргументи относно прилагането на ПАМ при неспазване принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона. В тази връзка следва да се посочи, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция споделя оплакванията на касатора, че неправилно административният съд е приел, че заповедта е мотивирана относно срока за налагане на мярката. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това каква е стойността на продажбата/покупката, къде се намира обектът, какъв е оборотът му, каква клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. Въпреки че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави обжалваната заповед незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, без други нарушения /напр. разлика в касова наличност/ и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. При този изход на спора, Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски в общ размер на 720 лева, от които 350 лева за първата инстанция, представляващи 50 лева заплатена държавна такса и 300 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, както и сума в размер на 370 лева, представляваща заплатена държавна такса за касационното производство. Не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение за първата инстанция в размер на 300 лева с оглед направеното от процесуалния представител на ответния административен орган възражение за прекомерност. Предвид на изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,