Решение № 11306 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Аграхаус-Р. Митова, чрез процесуалния си представител адв.Даскалов против решение 94/29.01.2021 г. на Административен съд София област, постановено по адм. д. 420/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/311/00621/01/22/02, издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който на ЕТ е определено подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160.00 лв. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички изложени от него възражения и не се е произнесъл по твърдението му, че производството по издаване на АУПДВ е инициирано, след като е изтекъл мониторинговият период на договора, следователно липсва правно основание, поради което актът е незаконосъобразен. Излага подробни съображения по същество, като оспорва изводите на съда относно оценката на бизнес плана от страна на ДФЗ и използваните критерии. Твърди се, че административният съд неправилно е приел, че оспорения АУПДВ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез адв. Пачаманов, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/311/00621/01/22/02, издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който във връзка с установено неспазване на договорни и нормативни задължения и на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. във вр. с чл.2, чл.16, ал.2, чл.43, ал.1, т.1 и чл.46, ал.3, т.1 и 4 от Наредбата, т.8.1 от Договор за безвъзмездна финансова помощ 23/311/00621 от 07.10.2014 г., сключен с ДФ Земеделие във вр. с т.4.4, буква е, 4.12, т.4.17 буква а и т.4.18 от договора в съответствие с Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.26, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 на ЕТ Аграхаус-Р. Митова е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160.00 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Приел е за установено по делото, че между ЕТ Аграхаус-Р. Митова и ДФ "Земеделие" е сключен договор 23/311/00621 от 07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г.. и въз основа на него е изплатена субсидия в размер на 391 160.00 лв. С писмо изх. 01 6500/741 от 15.10.2019г. ДФЗемеделие е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на осн.чл.26, ал.1 АПК във връзка с направени констатации по нередовности по изпълнение на сключения договор. Установено е също така по делото, че за периода 13.12.2018 г. 21.12.2018г. и 20.06.2019 г. -03.07.2019г. при извънредна проверка на място след плащане по проект 23/311/00621 от 07.10.2014 г. и след допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задълженията по договора и бизнес-плана по т. 4. 12 и т. 4. 18 относно икономическата жизнеспособност за период от 5 години по отношение на "Изграждане на къща за гости в [населено място]". Установените от административния орган нередности са свързани с неизпълнение на приходната част, заложена в бизнес-плана финансови показатели за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като установеното средноаритметично изпълнение е в размер 42, 22 % от заложените приходи. Установено е несъответствие в количествата на финансираните активи, описани подробно в таблица. Установени са факти и обстоятелства, които водят до заключение, че е налице изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел за получаване на предимство в противоречие с целите на програмата. Първоинстанционният съд е приел, че сключвайки договор при условията на Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г., търговецът се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект, като при проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана и установени липси на финансирани активи. Съдът е анализирал понятието икономическа жизнеспособност по смисъла на приложимата Наредба 30/11.08.2008 г. и е приел, че не са изпълнени заложените финансови параметри в бизнес-плана чрез които търговецът е следвало да докаже жизнеспособност на инвестицията. Формирал е извод, че нарушението е засегнало и целите на мярката, по която е получена помощта, и критериите за допустимост на проекта, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане, поради което административният орган правилно в случая е установил нарушение по т. 4.12 от договора, с което е осъществен фактическия състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/ 11.08.2008 г. Приел е, че АУПДВ е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това, като позовавайки се на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения, е посочил и че административният орган законосъобразно е определил размера на средствата, които едноличният търговец следва да възстанови. Постановеното решение е неправилно. Неправилно съдът е приел, че при издаването на АУПДВ не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Както правилно е установил съдът, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на касатора е било по реда на Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са установени от първостепенния съд. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 07.10.2014 г. Съгласно § 1, т. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ Земеделие договор е изтекъл на 07.10.2019 г., т. е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Предвид това § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, е неприложим. Към настоящия спор е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 15.10.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 9.03.2020 г. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В процесния АУПДВ административният орган се позовава на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание обаче е приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен съд: решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 1945/2018 г.; решение 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), АУПДВ за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън основанията по ал. 6, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (изм. - ДВ, бр. 85/2017 г.), според която след окончателното плащане по проект, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.). Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от ЗНА, във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. По изложените съображения касационната жалба на ЕТ Аграхаус-Р. Митова се явява основателна и решението на АС-София област следва да се отмени като неправилно, като се постанови друг по същество, с което да се отмени процесния АУПДВ. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 14 650 лв. за двете съдебни инстанции, от които адвокатско възнаграждение в размер на 12 850 лв. за двете инстанции, държавна такса за първата инстанция в размер на 50 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 1700 лв., доказани с представените списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и преводни нареждания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,