Решение № 6527 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10437/2015 г.

Решение № 6527 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10437/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ц. Н. П. против решение № 2976/28.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2625/2014 г. по описа на Административния съд - София град. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Ц. Н. П. против Столична дирекция на вътрешните работи- МВР искове за имуществени вреди 8 400 лв. и 5 000 лв. - неимуществени вреди, ведно със съответните лихви. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че само наличието на отменен по съответния ред административен акт не е достатъчно основание да бъдат уважени исковите претенции; за да бъде прието, че отнемането на свидетелство за управление на МПС е засегнало ищеца по начин, че да предизвика твърдяните и описани в исковата молба неблагоприятни последици, същият следва да докаже от една страна действителното наличие на такива последици, а от друга- пряката причинна връзка между тях и незаконосъобразния административен акт, но такова доказване в разглеждания казус не е било проведено успешно. В мотивите си административният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени от издаденото наказателно постановление, е неоснователен. Съдът е посочил, че доказателствената стойност на представения трудов договор от 16.11.11 г., както и именуваното от самия ищец доказателство като "фиш за начисленото трудово възнаграждение" притежават недостатъчна доказателствена стойност като писмени документи. Тези документи според решаващия състав не установяват реалното (действително) получаване на трудово възнаграждение, нито неговия размер. Напротив- от служебно направената справка от съда в публично достъпния регистър на НАП за електронни услуги се установява, че за 2011 г. за ищеца не са внесени съответните вноски за здравно осигуряване. Последното обстоятелство навежда на съмнения, че е възможно работодателят "Инженеринг Ер" ЕООД да не е изплащал и трудово възнаграждение, поради което и неполучаването на такова да не е резултат на незаконосъобразния административен акт; възможно е представеният трудов договор да е недействителен, съставен за целите на съдебното производство, защото не е вписан в поддържания от НАП регистър на трудовите договори. В обобщителните си мотиви съдът е заключил, че ищецът не е установил и не е доказал по убедителен начин да е работил като шофьор на амтомобил и да е получавал от работодателя си реално трудово възнаграждение, включително защото не е представил например оформени по надлежния ред пътни листове за автомобила; извлечения от счетоводни ведомости и/или извлечения от банкова сметка за получавано трудово възнаграждение. Наред с това, според съда ищецът не е доказал на коя дата действително е било отнето свидетелството му за управление на МПС, т. е. коя е началната дата, от която е започнал да търпи имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи. Относно претендираните неимуществени вреди, съдът е изложил мотиви, че същите са останали недоказани с каквито ида било писмени и гласни доказателства. Ищецът не е доказал реалното настъпване на твърдения мозъчен инфаркт, както и пряката му връзка с издадения акт. Според съда, наличието и интензитета на претърпените болки и страдания подлежи на доказване, като тежестта за това пада върху ищеца, който в разглеждания случай не се е справил с тежестта за доказване на правно- релевантните факти. Решението е частично неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано досежно направените изводи за недоказаността на претенцията за обезвреда на претърпените имуществени вреди, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Основателно касаторът поддържа, че при постановяване на решението административният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като в нарушение на чл. 171 АПК е основал изводите си на данни и доказателства, които не са представени от страните и те не са могли да вземат отношение по тях. Съдът се е позовал на данни от електронния сайт на НАП без да даде възможност на страните да вземат отношение по тях. Основателно е оплакването, че дори горепосочените данни да се третират като служебно известни, то съгласно чл. 155 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е следвало да ги съобщи в хода на съдебното производство, за да могат страните да вземат отношение по тях. Вместо да отчете доказателствената сила на представения трудов договор от 16.11.11 г. с работодателя "Инжинеринг ЕР" ЕООД, съдът необосновано е градил изводите си върху неотносими към правилното решаване на спора обстоятелства, сред които невнасянето на здравни осигуровки за Петров от страна на едноличното дружество за 2011 г. и 2012 г. В нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, административният съд е отрекъл доказателствената тежест на визирания по- горе договор, при положение, че същият не е бил оспорен от ответната страна. Не е било противопоставено и възражение от ответника, че възнаграждението не е било изплатено, но съдът е формирал неправилния извод за недействителност на уговорките, материализирани в договора. Напълно несъстоятелен е изводът на съда, че договорът следва да се счете съставен за целите на съдебното производство понеже няма данни да е вписан в поддържания от НАП регистър на трудовите договори. Основателна е застъпената от касатора теза, че горепосочените обстоятелства биха могли единствено да дадат основание за търсене на административно-наказателна отговорност от работодателя, но не водят до извода, че Цветан Петров следва да бъде санкциониран за неизпълнение на определени задължения на своя работодател. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че неполучаването на дължимото трудово възнаграждение в резултат на отменената Заповед № 19898/04.09.2012 г. на началника на Административнонаказателна дейност при отдел "Пътна полиция"- СДВР, с която на Ц. П. е наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП "изземване на свидетелство за управление на МПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП" съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Настоящият състав на касационната инстанция приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт, отменен по съответния съдебен ред с влязло в сила решение № 4527/05.07.13 г. по адм. д. № 9134/2012 г. от АССГ, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаване на доход от трудово възнаграждение. Със Заповед № 1-3/05.10.2012 г. на управителя на "Инженеринг ЕР" ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ (обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения) е прекратено трудовото правоотношение на Ц. Н. П. Доколкото последният е заемал длъжността шофьор, то и отнемането на свидетелството за правоуправление съставлява, както впрочем е посочено и в мотивите на цитираната заповед, законна пречка да изпълнява задълженията си по трудовия договор. видно от заповедта, на работника не са изплащани каквито и да било възнаграждения за недадено предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск, предвид основанието на заповедта. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът- касационен жалбоподател в настоящото производство, не би бил лишен от трудовото си възнаграждение, ако не бе издадена незаконосъобразната заповед за налагане на ПАМ "изземване на свидетелство за управление на МПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП". Това е така, тъй като намаляването на имуществото на касатора е предизвикано от издаването на отменената по съдебен ред заповед за налагане на ПАМ. Противно на приетото от административния съд, настоящият състав счита, че е налице и причинна връзка, тъй като незаконосъобразната заповед е причинила непосредствено вредата. Видно от Заповед № 1-2/05.09.11 г. на управителя на "Инжинеринг ЕР" ЕООД, Петров е бил в неплатен отпуск през месец септември 2012 г., а впоследствие, със Заповед № 1-3/05.10.2012 г. е прекратено и трудовото му правоотношение, считано от 08.10.12 г., поради което съдът намира, че ищецът е доказал, че обезщетението му се дължи считано от м. 09.2012 г. Недоказано е, обаче, твърдението, че главницата по обезщетението се дължи до месец май 2014 г. включително. Ищецът не е доказал с какво свързва посочения в молбата от 24.10.14 г. краен момент на заявения исков период. В същата молба е посочено, че на 02.06.14 г. му е върнато свидетелството за управление на МПС, като за това се прилага копие на свидетелството, но такова копие по делото не е приложено. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обезщетение следва да бъде присъдено до месец февруари 2014 г. включително, като бъде съобразен момента, в който решението на АССГ, с което е отменен незаконосъобразния акт е влязло в законна сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията на Ц. Н. П. за репариране на имуществени вреди, съставляващи неполучено трудово възнаграждение за периода 01.09.2012 г. - 28.02.2014 г., като вместо него да бъде постановено друго с което да бъде осъдена Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Петров сумата 3 600 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (неполучено трудово възнаграждение), причинени от отменена по съдебен ред Заповед № 19898/04.09.2012 г. на началника на Административнонаказателна дейност при отдел "Пътна полиция"- СДВР. По претенцията за лихви: В т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК е прието, че "обезщетение за вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган". Така, началният момент на забавата е от влизане в сила на решението, с което е отменена посочената по- горе заповед. След като от този момент е изискуемо главното вземане за обезщетение, от същия момент е изискуемо и акцесорното задължение за лихви. Претенцията за лихви върху главницата, съставляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 05.09.2012 г. до 12.02.14 г. е неоснователна и правилно е била отхвърлена от административния съд. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. В останалата си отхвърлителна част решението на Административен съд- София град е правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на първостепенния съд относно недоказаност на иска за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са събрани доказателства в тази насока. Твърденията на ищеца, на които той основава искането си за присъждане на обезщетение, подлежат на доказване и всичките твърдения за обиди, болки и страдания и т. н., остават само наведени, но недоказани доводи. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически или психически болки или неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния отменен акт. Основателно ответникът по касация твърди, че изцяло в тежест на ищцата- касатор в настоящото производство, е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с отменената заповед. Правилно съдът е установил, че по делото не са ангажирани доказателства за действително претърпян мозъчен инфаркт, както и за обвързаност между него и твърдяно, но недоказано влошено здравословно състояние на Петров. На ищеца е била дадена възможност за ангажиране на гласни доказателства, от която той не се е възползвал. Най сетне, Петров не е представил никакви писмени доказателства- амбулаторни листове за извършени прегледи, рецепти за изписани медикаменти и т. н. Неоснователно е твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като за определението на съда от с. з. на 24.11.14 г., с което е предоставена последна възможност на ищеца да доведе допуснатия му свидетел, не било надлежно съобщено. С призовката за първото с. з. на страната са били указани последиците на правилото на чл. 137, ал. 7 АПК, поради което в нейна тежест е била да следи за хода и развитието на делото, включително за предоставените й възможности по събирането на доказателства. Противно на твърденията на ищеца, настоящият състав намира, че в първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили възможността му да докаже исковата си претеция. Въз основа на гореизложеното, решението в отхвърлителната си част досежно предявената претенция за неимуществени вреди ведно със законните лихви като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са заявени искания за това. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,