Решение № 4344 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 486/2014 г.

Решение № 4344 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 486/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Светломир Николов Нешков - понастоящем в Затвора в гр. Враца, против решение № 2508 от 16.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3717 от 2012 г. по описа на Административния съд - Варна, с доводи, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поискано е да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрк. Ж. Монова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът на Светломир Николов Нешков срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени негативни преживявания, жестоко, нечовешко отношение и унизително такова на достойнството му, произлезли в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ГД "ИН" и на длъжностни лица от нея. Посочил е, че незаконосъобразните действия и бездействия са осъществени на дати 07.10 и 12.10.2011 г. при конвоирането му от гр. Горна Оряховица до гр. Варна и в обратна посока на следващата дата от гр. Варна до гр. Горна Оряховица. За да отхвърли предявения от Нешков иск, съдът е приел, че по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган при упражняване на административна дейност. Също така ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ. Решението е правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН" и на длъжностни лица от нея, осъществени на дати 07.10 и 12.10.2011 г. при конвоирането на Светломир Николов Нешков от гр. Горна Оряховица до гр. Варна и в обратна посока на следващата дата от гр. Варна до гр. Горна Оряховица. По делото е изслушан свидетел и има допусната и приета СТЕ на автомобила, с който е бил конвоиран Нешков. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Светломир Николов Нешков не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на иска. В конкретния случай е установено, че не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на длъжностни лица от ГД "ИН", свързани с конвоирането на ищеца, откъдето и следва, че няма и причинно-следствена връзка между така твърдените действия/бездействия на администрацията на затвора и недоказаната вреда. Тоест Светломир Николов Нешков не е успял да докаже наличието на която и да било от кумулативните предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото, законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на твърдените от Светломир Николов Нешков неимуществени вреди. Затова следва да се приеме, че правният извод на съда, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е законосъобразен и обоснован. Оспореното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,