Решение № 14899 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2690/2019 г.

Решение № 14899 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2690/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Д. Кръчмаров от [населено място], подадена чрез адвокат Минков, против Решение № 10/04.01.2019 г., постановено по административно дело № 569/2018 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отменена Заповед № 18/2095/13.03.2018 г. на Началника на СГКК – Софийска област. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи. Твърди се, че по делото било установено несъответствие на КККР спрямо действителното състояние, поради което са налице условията на чл. 54, ал. 1 ЗКИР за исканото изменение, както и се оспорва изводът на съда за наличие на спор за материално право. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Минков, който моли за отмяна на съдебното решение ведно с последиците от това, както и претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът – Началник на СГКК – Софийска област чрез представено по делото писмено становище счита касационната жалба за основателна, като моли за отмяна на решението и потвърждаване на оспорваната заповед. Н. Дешов чрез адвокат Р. Попова оспорва касационната жалба, която изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените от доверителя й разноски. Община Мирково се представлява от адвокат М. Стамов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважения по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Останалите ответни страни – Областен управител на Софийска област, И. Стефанова, Н. Стефанов, Н. Стефанова, С. Стефанов и "Екомаат" ООД, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като счита същото за правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София област е заповед, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР – поради непълноти и грешки в КККР на с. Мирково, общ. Мирково, с която се променя границата между ПИ № 48324.10.21 и ПИ № 48324.10.20, като площта на първия имот, за който жалбоподателя Н. Дешов се легитимира като собственик, се намалява от 2598 км. м. на 2518 кв. м. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но в нарушение на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, мотивирал го да отмени оспорената заповед, а именно, че същата е издадена в нарушение на изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, което изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост между заявителя и собственика на съседния имот, засегнат от изменението. В конкретния случай безспорно се установява наличие на такъв спор, тъй като Н. Дешов оспорва промяната в границата и площта на имота му. Посочената разпоредба регламентира, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство за установяване на спорната граница. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите, съдържащи се в касационната жалба за източниците на вещни права за страните, тъй като същите са ирелевантни и не следва да се преценяват от административния съд в хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Освен това, правилно съдът е установил, че оспореното изменение в кадастъра е извършено въз основа на заповед № 19/27.02.2003 г. за изменение на ПУП, но това изменение не засяга регулационната граница между ПИ № 48324.10.21 и ПИ № 48324.10.20. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата, които са лишени от конкретика. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответните страни Н. Дешов и Община Мирково сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева за всеки един, за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,