Решение № 4036 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2020 г.

Решение № 4036 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Илипра - И. К.", с ЕИК: [ЕИК], чрез процесуален представител адв. С. Е., срещу Решение № 1371 от 20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1781/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-163- 0047086/12.08.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), и търговецът е осъден да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че липсват фактически основания за издаване на процесната заповед. Навеждат се доводи, че доколкото търговецът не е бил санкциониран за извършено нарушение по реда на ЗАНН, наложената ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона, защото разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС давала възможност за прекратяване на наложената ПАМ, ако глобата или имуществената санкция бъде платена. Изразява се убеждение, че административният съд неправилно е приел, че при издаването на заповедта са били спазени принципът за съразмерност и целта на закона. Посочва се, че изпълнението на заповедта би донесло необратими щети на търговеца, изразяващи се в пропуснати ползи и изплащане на трудово възнаграждение на работници, без да е положен труд. В заключение се иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде потвърдена. Претендира се заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - началникът на отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в становище, като моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АС - Бургас. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Бургас е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-163- 0047086/12.08.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ "Илипра - И. К.", е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – склад на едро с хранителни стоки, находящ се в гр. Бургас, СТ "Пиргосплод", склад 5/9 А, стопанисван от ЕТ "Илипра - И. К.", с ЕИК: [ЕИК], и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. С обжалваното решение на АС - Бургас е отхвърлил жалбата на ЕТ "Илипра - И. К." срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-163-0047086/12.08.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Приел е, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържание съгласно чл. 59 от АПК, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0047086/07.08.2020 г., АС - Бургас е приел за установено, че на 07.08.2020 г. в 10: 40 ч. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - склад на едро с хранителни стоки, находящ се в гр. Бургас, СТ "Пиргосплод", склад 5/9 А, стопанисван от ЕТ "Илипра - И. К. ", с ЕИК: [ЕИК], че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба. Прието е за установено, при извършена контролна покупка – на 1 пакет брашно (10 бр. х 1 кг), 1 пакет захар (15 бр. х 1 кг), 1 пакет олио (10 бр.), на обща стойност 52, 80 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел DATECS DP-25, ИН на ФУ: DT521490 и ФП № 02521490, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. При проверката, след извеждане на дневен финансов отчет от намиращото се в обекта ФУ, се установило, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. При тези факти, съдът е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с това по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. На първо място следва да се отбележи, че страните не спорят по фактите и същите са правилно установени. Правилно АС - Бургас е приел за установено, че при извършена контролна покупка – на 1 пакет брашно (10 бр. х 1 кг), 1 пакет захар (15 бр. х 1 кг), 1 пакет олио (10 бр.), на обща стойност 52, 80 лева в търговски обект - склад на едро с хранителни стоки, находящ се в гр. Бургас, СТ "Пиргосплод", склад 5/9 А, стопанисван от ЕТ "Илипра - И. К.", е констатирано, че търговецът е приел плащането на цената на продажбата, но не е издал фискална касова бележка от работещото ФУ. По изложените съображения, правилно съдът е приел за установено, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при правилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. На следващо място неоснователно е възражението на касатора, че липсват фактически основания за издаване на процесната заповед. В тази връзка следва да бъде посочено, че констатираните от контролната проверка обстоятелствата, а именно - неиздаване на съответен документ за продажба, са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0047086/07.08.2020 г., с час на приключване на проверката 11: 10 ч., като доколкото обвързващата съда доказателствена сила на ПИП, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от жалбоподателя, правилно в случая съдът е приел, че заповедта е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Наред с изложеното заповедта е мотивирана и относно срока на налагане на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Този срок, е определен с оглед тежестта и вида на нарушението, свързано неиздадена фискална касова бележка при продажба на стойност 52, 80 лв. от търговски обект - склад на едро с хранителни стоки, регистрирания среднодневен оборот, който не кореспондира с декларирания нереално нисък финансов резултат за предходни години, с наличните незаплатени от страна на жалбоподателя публични задължения в размер на 7 898, 24 лева, както и със създадената в обекта организация на работа, позволяваща част от оборота да не се отчита през ФУ. Следва да бъде посочено също, че наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът по касация, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Отделно от изложеното неоснователни и ирелевантни са доводите на касатора относно евентуалните щети, които ще понесе дружеството и респективно фиска, от налагане на процесната ПАМ. При неиздаването на фискална касова бележка от регистрирано в обекта ФУ, следва да се приеме, че създадената организация в обекта, води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. Мярката, приложена при осъществен фактически състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, има за цел да предотврати и преустанови извършване на административни нарушения от посочения вид. Същата правилно е наложена от административния орган с оглед защита интересите на държавния бюджет за правилно отчитане на продажбите при определяне на публичните задължения. Какви щети ще претърпи фиска от затварянето на търговския обект е обстоятелство, което касае самия фиск, поради което търговецът няма как да се позовава на него. Твърденията, че затварянето на обекта ще доведе до нарушена възможност за реализация на печалба и освобождаване на наетия персонал, в резултат на което държавата да поеме изплащането на временни помощи поради безработица, които значително ще надхвърлят размера на наложената с НП имуществена санкция, са обстоятелства, неотносими към законосъобразността на издадената заповед. Законодателят е този, който създавайки нормата на чл. 186 ЗДДС, е преценил, че ефектът от прилагането на принудителната административна мярка в посочените в нормата случаи ще е по-голям от вредите от прилагането му. На последно място настоящата касационна инстанция не споделя и твърденията на касатора, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и поради това, че търговецът е бил лишен от защитата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като мярката била наложена преди издаване на наказателно постановление. Възможността, регламентирана в чл. 187, ал. 4 ЗДДС, не игнорира директното приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в случая, не е обусловено от административното наказание, тъй като съгласно приложената норма от специалния закон, този вид мярка се налага "независимо" от предвидените глоби или имуществени санкции. Действително, нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС обуславя прекратяването на принудителната административна мярка със заплащането на глобата или имуществена санкция, но тази корелация е неотносима към преценката за законосъобразността на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,