Решение № 15367 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15229/2012 г.

Решение № 15367 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15229/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Иван Стоянов Добрев от гр. Бургас против решение № 5415 от 15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 9612 по описа за 2011 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, изразяващи се в постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост на изводите - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (оттук нататък наричана за краткост "Комисията"), прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град, е образувано по жалбата на Иван Добрев от гр. Бургас против решение № 264 от 14.09.2011 г. на Комисията. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съображенията за това са били, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник с псевдоним "Симеон" с посочени л. д. № 70500, в управление 03, отдел 02, отделение 03 - ДС и дата на вербовка 11-10.1984 г., поради което обявяването й от Комисията било в съответствие с правилното прилагане на закона. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на закона. В досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му с посочените структури на ДС и БНА. В действията си по проверката и обнародването на събраната информация административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че изброените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са посочени за всяка хипотеза отделно. Установяването на дейност на секретен сътрудник - агент по чл. 25, т. 3 от закона, става с документи, които са примерно изброени и между които са посочени наличието на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки) и протоколите за унищожаване. По този начин законодателят с действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност. По силата на правната фикция при наличието на някой от документите по чл. 25, т. 3 от закона се приема, че лицето е извършвало дейност като секретен сътрудник и Комисията е длъжна да установи принадлежността му към органите на ДС. В случая такива документи са представените извлечение от протокол № 14/1990 г. с предложение за унищожаване на архивни дела от фонд I-р, в който на стр. 42 под № 1588 е отразено лично дело I-а-3015 на агент "Симеон" с рег. № 70500. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК.