Решение № 3478 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5664/2011 г.

Решение № 3478 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5664/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Севдалин Георгиев Табаков против Решение № 67/07.04.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), по преписка № 168/2010 г. по описа на КЗД с което: 1. е установено, че Светлозар Асенов Толев в качеството му на главен директор на Главна дирекция "Надзор на пазара" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за периода 05.08.2007 г. до 12.12.2007 г. не е извършил дискриминация спрямо Севдалин Георгиев Табаков- младши инспектор в ГД"Надзор на пазара" и ГД"Метрологичен надзор" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор по признак "лично положение"; 2. е установено, че Ангел Ангелов в качеството му на председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не е извършил дискриминация спрямо Севдалин Георгиев Табаков- младши инспектор в ГД"Надзор на пазара" и ГД"Метрологичен надзор" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор по признак "лично положение; 3. е оставена без уважение жалбата на Севдалин Георгиев Табаков срещу Светлозар Асенов Толев и Ангел Ангелов за извършена срещу него дискриминация по признак "лично положение". В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованите страни - Светлозар Асенов Толев и Ангел Димитров Ангелов, редовно призовани, не се явяват и представляват и не ангажират становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-2325/12.07.2010 г. и допълнително уточнение от 09.08.2010г на Севдалин Георгиев Табаков от гр. Силестра, с оплаквания за тормоз при упражняване правото му на труд по признак "лично положение". КЗД е постановила оспореното решение, като е приела за установено, че липсват доказателства за извършени от страна на ответниците по преписката нарушения на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. За да достигне до този извод КЗД е приела за установена следната фактическа обстановка: Севдалин Георгиев Табаков заема длъжността "младши експерт" в Специализирана администрация, Главна дирекция "Надзор на пазара" в Регионален отдел гр. Русе към ДАМТН с месторабота, гр. Силистра. Със заповед № 34/17.04.2006 г., трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. По негова молба е назначен със заповед № Н-34/17.04.2006 г. на длъжността- младши инспектор в ГД"Надзор на пазара", РО- Благоевград, с месторабота гр. Петрич, до завръщане на титуляра по чл. 15 от Закона за държавния служител. Със заповед на председателя на ДАМТН е разпоредено да изпълнява служебните си задължения в гр. Силистра. Със заповед № А-423/12.09.2006 г. т. 56 на председателя на ДАМТН Табаков е определен като длъжностно лице - актосъставител за установяване на административни нарушения по Закона за техническите изисквания към продуктите/ЗТИП/. Въз основа на тази заповед Табаков е съставял актове. Поради завръщане на титуляра жалбоподателят е подал молба за преназначаването му на длъжност в ГД" Метрологичен надзор " в РО Пловдив до завръщане на титуляра, но отново с месторабота в гр. Силистра, и по възможност да продължи да работи в ГД"Надзор на пазара". Със заповед № Н-61/03.08.2007 г. Севдалин Табаков е преназначен в ГД"Метрологичен надзор", РО Пловдив, като съответно е подписал и длъжностна характеристика. Със заповед е определено да изпълнява служебните си задължения в гр. Силистра. Със заповед № А-398/18.09.2007 г. по т. 54 председателят на ДАМТН определя Такаков за длъжностно лице - актосъставител за установяване на административни нарушения по ЗТИП. Съгласно новата си длъжностна характеристика Табаков е имал задължения да организира и извършва метрологичен надзор за изпълнение на задълженията на лицата, произтичащи от Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им, както и да извършва наблюдения за изпълнение на задълженията на ФЛ и ЮЛ, използващи средства за измерване, произтичащи от ЗТИП. Със заповед на 12.12.2007 г. председателят на ДАМТН е прекратил служебното правоотношение на Севдалин Георгиев Табаков, поради завръщане на титуляра. Преди това на 11.12.2007 г. е издадена заповед за временното му отстраняване от работа на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, на основание образувано досъдебно производство. С присъда № 25/10.04.2009 г. Силистренски окръжен съд е признал Севдалин Георгиев Табаков за виновен, в това че, за периода от 30.11.2007 г. до 07.12.2007 г. в гр. Силистра, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - младши инспектор към ДАМТН, е поискал и приел материална облага, като му е наложил наказание лишаване от свобода и го е лишил от правото да заема държавна или обществена длъжност "инспектор" за срок от две години. КЗД е приела, че Табаков не е посочил достатъчно факти, както и не е представил достатъчно доказателства, от които да може да се направи извод, че той е бил неравно третиран спрямо другите свои колеги. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съгласно чл. 5 от ЗЗСДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В новелата на т. 1 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятното третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Табаков, съдържащи се в жалбата й до КЗД. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящето съдебно производство. С оглед на изложеното по горе, правилно е заключението на КЗД, че представените от жалбоподателя доказателства не обосновават извод за осъществено неравно третиране по отношение на него. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение