Решение № 125 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9361/2012 г.

Решение № 125 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9361/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по изложение с неясно съдържание, подадено от Стефан Стоянов Захов и Спас Стоянов Захов, двамата от гр. София. С писмени молби от 10.12.2012 г. и 24.06.2013 г. е уточнено, че е предявена молба за отмяна на влязло в сила решение № 4078 от 8.12.2010 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 3231/2008 г. и определение № 6 от 3.01.2011 г. по същото дело, като правно основание е посочен чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. С цитираните молби, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Георгиев и с писмена защита молителите се позовават на представено писмено доказателство - скица № 1923/14.01.2013 г., издадена от АГКК - София, оспорват изводите на първоинстанционния съд, развиват подробни съображения за неправилност на атакуваните съдебни актове и претендират отмяната им, като незаконосъобразни, необосновани, несправедливи и постановени при съществени процесуални нарушения. Ответникът - кметът на Столична община - район "Панчарево" оспорва молбата за отмяна с писмено възражение. Ответникът - Гергин Димитров Велев не изразява становище по молбата за отмяна. Заинтересованите страни - Елка Георгиева Захова, Бойка Георгиева Григорова, Росица Георгиева Славкова, Асен Борисов Георгиев, Цветанка Александрова Серафимова, Ана Борисова Георгиева, Кирил Деянов Димитров, Валентина Деянова Димитрова, Марийка Димитрова Кожухарова, Радко Борисов Георгиев, Димитър Светозаров Димитров и Струмка Светозарова Попова не заявяват мнение по молбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна на влязло в сила решение № 4078 от 8.12.2010 г. и определение № 6 от 3.01.2011 г., постановени от Административен съд София - град, по адм. д. № 3231/2008 г. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО и разгледано по същество за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 4078 от 8.12.2010 г. Административен съд София - град е отменил заповед N РД-46-271/3.07.2000 г. на кмета на район"Панчарево"- Столична община, с която е признато право на ползвателя Стоян Здравков Захов по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с пл. сн. N 176 от кадастрален лист N I- 14-б-б, м."Китката", землището на с. Кокаляне, район "Панчарево"- СО. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че Стоян Здравков Захов /наследодател на молителите в настоящото производство/ ползва място в землището на с. Кокаляне, м. "Китката" с площ от 840 кв. м., което му е преотстъпено от Славена Антова, което обстоятелство не доказва надлежно учредено право на ползване, което следва да се установи с официален документ, издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на нормативните актове, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Също така съдът е констатирал, че в служебната бележка, с която се легитимира ползвателят, е вписано, че мястото се води под N 57 в списъка на раздадените по ПМС № 21, а в приложения Списък с раздадени по ПМС № 21 места в с. Кокаляне, под N 57 е посочено съвсем друго лице, различно от Стоян Захов и Славена Антова. Освен това са приети като основателни възраженията на жалбоподателя Гергин Димитров Велев относно липсата на редовен протокол на комисия, назначена по съответния ред, който да е надлежно цитиран в обжалваната заповед и да съдържа мотивите на кмета на район "Панчарево", което нарушение е счетено за съществено, защото според § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на протокола на комисията, кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Оттук е изведен извод, че заявителят не е доказал правото си на легитимиран ползвател с надлежен документ, поради което не са налице основанията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно липсва първият елемент от фактическия състав на нормата на § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изискващ наличие на правно основание за трансформиране на това право в право на собственост. С оглед на това е преценено, че е без значение в случая е дали е налице втората предпоставка по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - към момента на подаване на заявлението от ползвателя на имота, в последния да е построена сграда, поради което съдът не е обсъждал събраните в тази насока доказателства. С атакуваното определение № 6 от 3.01.2011 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молба на Гергин Димитров Велев за допълване на решение № 4078 от 8.12.2010 г. по адм. д. № 3231/2008 г. Молителите, инициирали настоящото отменително производство, се позовават на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. По силата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай молителите са приложили в подкрепа на твърденията си едно писмено доказателство, а именно: скица № 1923/14.01.2013 г., в която е отразено, че е издадена от АГКК - София въз основа на документ с вх. № 94-354/4.01.2013 г. Настоящият съдебен състав намира, че горепосочената скица е новосъздаден документ, който не е съществувал към датата на постановяване на атакуваните съдебни актове /не е съществувал дори при образуване на настоящото производство през юли 2012 г./, поради което не може да се отрази на законосъобразността на съдебните актове и да промени правните изводи, изложени в тях. Следва да се има предвид обстоятелството, че за молителите не е съществувала пречка да се снабдят с визираната скица в хода на процеса, с оглед на което тя се представя едва сега при процесуално бездействие от страните по адм. д. № 3231/2008 г. Освен това посочената скица не е от съществено значение, доколкото не съдържа данни относно наличието на официален документ за ползване, издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на нормативните актове, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и за наличието на протокол на комисия по § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който да е надлежно цитиран в обжалваната заповед и да съдържа мотивите на кмета на район "Панчарево" - СО, каквито са причините за отмяната на заповед N РД-46-271/3.07.2000 г. на кмета на район "Панчарево"- СО. Както бе отразено по- горе първоинстанционният съд не е обсъждал наличието на сграда в процесния имот и отразяването на такава сграда в сега представената скица № 1923/14.01.2013 г. е без правно значение. Вписването в скицата на наследниците на Стоян Здравков като собственици също не може да доведе до промяна в изхода на спора, защото то не установява право на собственост - няма характер на нотариален акт или на решение на Поземлена комисия, съответно ОбС "Земеделие", за възстановено право на собственост върху земеделски имот, като не доказва и надлежно преобразуване на право на ползване в право на собственост. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че приложената скица към молбата от 24.06.2013 г. няма характер на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По отношение на второто основание за отмяна на влязли в сила съдебни актове, посочено от молителите - чл. 239, т. 5 от АПК, решаващият съдебен състав счита, че също не е осъществено. Визираната норма обединява няколко хипотези: страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай обаче не е налице нито едно от гореизброените условия за отмяна, тъй като и двамата молители са били редовно призовани за проведените съдебни заседания по адм. д. № 3231/2008 г., като Спас Стоянов Захов се е явявал лично в заседанията. Съобщенията за постановените от първоинстанционния съд решение № 4078 от 8.12.2010 г. и определение № 6 от 3.01.2011 г. по адм. д. № 3231/2008 г. са редовно връчени на адресатите Стефан Стоянов Захов и Спас Стоянов Захов и последните не са подали касационна и частна жалба срещу посочените съдебни актове. Молителите не релевират твърдения и не представят доказателства, че са лишени от възможност да участват в делото, че са ненадлежно представлявани или, че не са могли да се явят лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не са успели да отстранят. Настоящият съдебен състав констатира, че в молбите от 10.12.2012 г. и 24.06.2013 г. са развити подробни доводи за незаконосъобразност, необоснованост, несправедливост на атакуваните актове, като постановени при съществени процесуални нарушения и несъобразяване с Тълкувателно решение № 2/13.09.2011 г. на Общото събрание на ГК на Върховния касационнен съд на Република България. Всички тези оплаквания на молителите имат характер на касационни възражения, които са преклудирани с влизане в сила на съдебните актове. Инвокираните от молителите пороци не съставляват основания за отмяна в извънинстанционното производство, тъй като не са включени в изчерпателно изброените от законодателя основания в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК, с оглед на което разглеждането им е извън предмета на настоящия процес. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение