Решение № 5053 от 11.5.2023 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение11.05.2023 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7792/19.12.2022 г., постановено по адм. дело 9488/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Софийски университет "Св. Климент Охридски", с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. София, район [район], [улица], да заплати на Изпълнителна агенция "Програма за образование", със седалище в гр. София, [улица], [адрес], разноски за касационната инстанция в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (СУ "Св. Климент Охридски"/Университета), с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. София, район [район], [улица], представляван от ректора проф. д.н. А. Герджиков, чрез процесуален представител адв. З. Орсов, срещу Решение 7792/19.12.2022 г., постановено по адм. дело 9488/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Университета против Решение 0401-51/23.09.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" към Министерството на образованието и науката (МОН) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП НОИР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по Договор 80-09-248/21.12.2020 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник - "Еволинк" АД, на стойност 529 085, 00 лева без ДДС, респ. 634 902, 00 лева с ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта нарушения на чл. 100, ал. 7, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирани като нередност по т. 4.2. от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Аргументира становище за липса на идентитет между бенефициера по сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) Софийски университет "Св. Климент Охридски", в чиято тежест може да се определи финансова корекция при съответните основания за това, и възложителя на обществената поръчка ректора на университета съгласно чл. 5, ал. 2, т. 14 ЗОП, който би могъл да е извършител на сочените от ръководителя на УО (РУО) нарушения. В подкрепа на тезата си поддържа, че ректорът при осъществяване на възлагателната процедура не е действал като представляващ Университета, а като административен орган, чиито волеизявления съставляват самостоятелни административни актове. Така очертаното разграничение според касатора прави извода на първоинстанционния съд, че бенефициерът следва да понесе финансовата корекция, неправилен. По същество, намира, че липсва нарушение на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП, доколкото към момента, в който е извършена промяната на условията в обявлението, не е налице нито един "участник" по смисъла на §3, т. 59 с.з., чиято оферта може да бъде засегната от въведените изменения. Твърди, че при формулиране на решаващите си изводи съдът недопустимо е смесил понятията "участник" и "заинтересувано лице", а те са същностно различни, което прави и заключенията му, основани на това тълкуване, несъответни на материалния закон. Мотивира теза, че РУО не е доказал разпределени в негова тежест факти и обстоятелства като твърдения разубеждаващ ефект и неблагоприятното отражение на извършеното нарушение върху бюджета на Европейския съюз (ЕС/Съюза). По изложените съображения претендира отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество на спора с отмяна на обжалвания акт на РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" към МОН и РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г., чрез процесуалния му представител Д. Георгиева, служител с юридическо образование, оспорва подадената касационна жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на СУ "Св. Климент Охридски" срещу Решение 0401-51/23.09.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" към МОН и РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи, представляващи БФП от ЕСИФ, по Договор 80-09-248/21.12.2020 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник - "Еволинк" АД, на стойност 529 085, 00 лева без ДДС, респ. 634 902, 00 лева с ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че СУ "Св. Климент Охридски" е бенефициер по сключен с Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (сега - Изпълнителна агенция "Програма за образование") към МОН, АДПБФП BG05M2OP001-1.001-0001-C01, с наименование на проекта "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения "Наследство БГ". За разходване на средствата по така сключения договор СУ "Св. Климент Охридски" е провел открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 73, ал. 1 ЗОП с предмет: "Осигуряване на комуникационна свързаност за нуждите на Център за данни (Data center) и научноизследователски инфраструктури и лаборатории в изпълнение на проект BG05M20P001-1.001-0001 "Изграждане и развитие на център за върхови постижения "Наследство БГ", финансиран по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020, приоритетна ос "Научни изследвания и технологично развитие", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)". В резултат на проведената обществена поръчка е сключен Договор 80-09-248/21.12.2020 г., с изпълнител - "Еволинк" АД, на стойност 529 085, 00 лева без ДДС, респ. 634 902, 00 лева с ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че същата е открита с Решение за откриване на процедура РД-40-137/11.06.2020 г., с което е одобрена и документацията за участие. В Раздел I, подт. А., т. 7 от утвърдената с цитираното решение документация е посочено, че възложителят извършва плащанията за предоставената услуга по договора, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, неразделна част от договора за обществена поръчка, както следва: авансово плащане в размер 10% от цената за доставка на необходимото мрежово оборудване и въвеждане в експлоатация на изградената комуникационна мрежа в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора срещу представена от изпълнителя при подписване на договора гаранция, обезпечаваща авансово предоставените средства в размера на авансовото плащане с включен ДДС съгласно условията на чл. 9 от договора, както и фактура оригинал. Наред с горното, в раздел Б, т. 2 от документацията е предвидено да бъдат отправяни предложения за изпълнение на съответните дейности от обхвата на предмета на поръчката, като в табличен вид са посочени техническите параметри на оборудването. В обхвата на Дейност 1. "Доставка и монтаж на необходимото оборудване и изграждане на комуникационната мрежа, свързваща хардуерната инфраструктура" са включени 18 броя "Маршрутизатор тип 2", за които е предвидено да са с оперативна памет 16 GB. С Решение РД 40-158/26.06.2020 г. на ректора на СУ "Св. Климент Охридски" са направени следните изменения в обявените условия по поръчката: 1) Променен е начинът на плащане на аванса по следния начин: "1) Възложителят заплаща аванс в размер на 10% от предложената от изпълнителя цена за доставка на необходимото мрежово оборудване и въвеждане му в експлоатация. Авансът се заплаща на части както следва: А) 2000 лв. без ДДС в срок до 5 работни дни от завеждане на настоящия договор в деловодната система на Възложителя и представяне в Деловодството на СУ на придружително писмо с фактура, както и гаранция, обезпечаваща авансовото плащане в една от формите посочени в чл. 111, ал. 5 от ЗОП. Б) остатъкът до размера на авансовото плащане в срок до 5 работни дни от верификация на разхода по първата част от аванса от УО на ОП НОИР и представяне в Деловодството на СУ на придружително писмо с фактура за остатъка от авансовото плащане съгласно чл. 9 от проекта на договора. Гаранцията, обезпечаваща авансовото плащане, се освобождава в срок до 3 (три) дни след връщане или усвояване на аванса. Авансът се счита за усвоен след подписване на протокола по изграждане и въвеждане в експлоатация на комуникационната мрежа. Условията във връзка с предоставянето на гаранцията за обезпечаване на авансово предоставените средства са посочени вчл. 9 от проекта на договора." 2) Променена е характеристиката на "Маршрутизатор тип 2 - 18 броя, както следва - вместо "Оперативна памет 16GB" е посочено "Оперативна памет - мин. 8 GB". Констатираните изменения според проверяващите са извършени в противоречие с правилото на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП, т.к. възложителят, независимо че е изменил съществено условията по поръчката, което налага и промяна в офертите на участниците, не е удължил първоначално предвидения срок за подаване на оферти, а оттам не е спазен и принципът на свободна конкуренция съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Нарушенията са квалифицирани като нередност по т. 4.2. от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за констатираната нередност в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия от нарушенията договор за обществена поръчка. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 4.2. от Приложение 1 към Наредбата. Приел е, че промяната в техническите характеристики на оборудването, предмет на възлагане, налага изменение в офертите на участниците, което от своя страна, поражда задължението на възложителя да предостави нов срок в съответствие с чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП. Същите последици има и изменението в начина на получаване на авансовото плащане, доколкото, от една страна, оказва пряко влияние върху разпределението на разполагаемия технически и финансов ресурс, а оттам и структурирането на дейността по етапи, което е част от офертата, а от друга поставя под несигурно условие получаването на част от авансовото плащане, което може да рефлектира върху взетото от някои участници решение за подаване на оферта в процедурата. В отговор на доводите, че към датата на решението за изменение няма лица, които да попадат в легалната дефиниция за "участници", а оттам не е възможна и промяна, засягаща "офертите на участниците", съдът е посочил, че преценката за съществени изменения не е обвързана от факта на броя или наличието на подадени оферти, а има за цел да осигури достатъчно време за подготовка на офертите спрямо новите условия. В отговор на възраженията за некоректно определен адресат на издадения индивидуален административен акт, решаващият състав на АССГ е акцентирал на обстоятелството, че финансовата корекция е административна мярка, която се определя в тежест на субекта, който разполага с възможността да я изпълни, и доколкото именно СУ "Св. Климент Охридски" е бенефициер по сключения АДПБФП, по който е получено и съответното финансиране, то той, а не ректорът, независимо че именно последният е възложител на обществената поръчка по чл. 5, ал. 1, т. 14 ЗОП, следва да бъде адресат на атакуваното волеизявление. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на СУ "Св. Климент Охридски" против оспореното решение на РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. Според предписанието на чл. 100, ал. 1 ЗОП възложителят може, по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, да направи промени в условията на процедурата, посочени в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, в поканата за потвърждаване на интерес, в документацията за обществената поръчка и в описателния документ. Нормата на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП го задължава да удължи сроковете за получаване на оферти, когато в случаите по ал. 1 с.з. са внесени съществени изменения в условията по обявената поръчка, които налагат промяна в офертите на участниците, като новият срок трябва да е съобразен с времето, необходимо на лицата да се запознаят и да отразят промените, но не може да е по-кратък от първоначално определения. Съгласно чл. 100, ал. 10 ЗОП в случаите на промени по ал. 7, т. 1 не трябва да се въвеждат условия, които биха променили кръга на заинтересованите лица. Следователно възложителят не е изправен пред абсолютна забрана за изменение на вече обявените условия по една обществена поръчка. Тъкмо напротив законодателят дори е позволил въвеждането на съществени изменения, но само такива, които не водят до промяна в кръга на заинтересуваните субекти. Ако тези съществени изменения налагат корекции в офертите, изготвени въз основа на първоначалните условия по поръчката, законът възлага в задължение на възложителя да определи нов срок, който да осигури необходимото време за реакция. В националното ни законодателство не се съдържа легална дефиниция на използваното словосъчетание "съществени изменения", поради което, както правилно е посочил първостепенният съд, тази липса следва да се преодолее чрез семантично тълкуване, по предписание на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ 883), на използваните думи в контекста на общоупотребимия български език. В този смисъл, в разглежданата законова хипотеза явно става въпрос за такова изменение, което би довело до промяна на основен, главен, важен елемент от условията на процедурата, поради което и офертите на участниците не биха били същите. (Вж.: Решение 10201/24.07.2020 г., постановено по адм. дело 4038/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 4791/23.04.2020 г., постановено по адм. дело 4377/2019 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 14477/23.11.2020 г., постановено по адм. дело 7915/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 7922/01.07.2021 г., постановено по адм. дело 3901/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 6997/10.06.2021 г., постановено по адм. дело 10975/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд и др.). Несъмнено промяната в техническите параметри на оборудването, което ще бъде предмет на доставка от спечелилия обществената поръчка участник, съставлява съществено изменение в гореописания смисъл. Оперативната памет на техническите устройства, и в частност на изделията, предмет на възлагане в случая т. нар. "маршрутизатори", е основна характеристика, която позволява разграничението им на подвидове. Така едно устройство е с оперативна памет 16 GB (гигабайта), съвсем друго с памет 8 GB. Категорично не е възможно един маршрутизатор да съвместява и двете възможни конфигурации с оглед паметта, точно затова и промяната в тази характеристика на практика съставлява подмяна на самия продукт, а изменението в предмета на доставка няма спор, че съставлява основен елемент от условията по поръчката. За прецизност следва да се посочи, че действително изменението би могло да не доведе при всички случаи до необходимост от промяна в офертите, защото съгласно новото изискване оперативната памет на устройствата следва да бъде най-малко 8 GB, в която категория попадат и тези изделия от 16 GB. Но с оглед предоставената възможност за доставка на маршрутизатори от 8 GB, и логично по-ниската им доставна цена, е напълно вероятна хипотезата, в която доставчикът би предпочел да предостави устройства с по-ниска памет и в този смисъл продуктът да е съществено изменен от първоначално обявения, което е достатъчен аргумент за приложимост на предписанието, съдържащо се в чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП. Това съществено изменение, както правило е установил РУО, налага промяна в офертите. Съдържанието на офертата е посочено в чл. 101, ал. 3 ЗОП и е доразвито в чл. чл. 39, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). Според цитираните разпоредби тя включва: 1) техническо предложение, съдържащо предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя, декларация, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, когато е приложимо, мостри, макети, описание и/или снимки на стоките, които ще се доставят, когато е приложимо, както и друга информация и/или документи, изискани от възложителя, когато това се налага от предмета на поръчката, и 2) ценово предложение, което обхваща цена на придобиване и всички други предложения по показатели с парично изражение. След като елемент от техническото предложение е предложение за изпълнение в съответствие с техническите спецификации, то всяка промяна в последните, каквато е и корекцията в оперативната памет на доставяните устройства, налага изменение в офертата. Нещо повече доколкото по-малката като обем оперативна памет се предлага на по-ниска цена от по-голямата, тази промяна неминуемо води и до изменение в ценовото предложение, т.е. в другата съставна част на офертата, която участникът подава, а цената и е основен критерий за възлагане, което е допълнителна индиция за същностния характер на промяната. В този смисъл е и формиралата се по правни казуси със сходна фактология съдебна практика на Върховния административен съд. (Вж.: Решение 10201/24.07.2020 г., постановено по адм. дело 4038/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 14477/23.11.2020 г., постановено по адм. дело 7915/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 8801/22.07.2021 г., постановено по адм. дело 2875/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд и др.). При тези предпоставки, възложителят е следвало да приложи нормата на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП и да удължи срока за подаване на оферти, най-малко с продължителността на първоначалния такъв. Като не го е сторил, освен че е нарушил посоченото императивно правило на закона, не е спазил и регламентирания в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП принцип на свободна конкуренция. Същото се отнася и за измененията във връзка с извършването и размера на авансовото плащане. Видно от приложената по делото документация, възложителят е изискал участниците да представят като част от офертата си техническо предложение, което да съдържа предложение за изпълнение, включващо описание на планираната организация за качествено изпълнение на поръчката, предвиждащо цялостния подход (за всички дейности и етапи) за изпълнение на предмета на договора. Изискано е да се представи линеен график, свързан с представената организация на доставката, монтажа и техническата поддръжка на мрежовото оборудване и мрежовата свързаност, както и етапност и последователност на съответните дейности, подробно индивидуализирани в документацията. Както правилно сочи РУО, цялостната организация на техническия ресурс се намира в тясна взаимовръзка с притежаваните от изпълнителя към съответния момент финансови средства. Затова, промяната в момента на дължимост на това плащане, както и в неговия размер, оказва съществено влияние върху предначертаната от участника организация и изисква извършването на съответните корекции в нея. В тази връзка следва да се посочи, че в случая възложителят не само е изменил срока за изплащането на съответната сума и я е разделил на две части, но е поставил получаването на втората под условие, чието сбъдване към момента на подаване на офертата е несигурно събитие. Това изменение попада в хипотезата на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП и предполага удължаване на срока. Като не го е сторил, е нарушил императивното предписание на посочената разпоредба и принципа за свободна конкуренция, имплементиран в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП (В този смисъл и съдебната практика на Върховния административен съд Вж.: Решение 2669/22.03.2022 г., постановено по адм. дело 10633/2021 г., VІІ о.). В подкрепа на последното следва да се посочи, че целта на законодателя при въвеждането на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП е да не се ограничава конкуренцията, да не се нарушава равнопоставеността на икономическите оператори, в т.ч. да не се дава необосновано предимство на отделни оператори, но да се даде възможност на възложителя да коригира определени несъответствия или неточности в условията на поръчката. В този смисъл и нарушението на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП се явява и такова на сочената в акта разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, регламентираща спазването на принципа на свободна конкуренция във възлагателните процедури. Както първоинстанционният съд правилно е приел, тезата, че удължаването на сроковете е задължение на възложителя единствено при вече подадени оферти, е несъстоятелна. Липсата на постъпили към момента на изменението оферти не означава дерогация на правилото, съдържащо се в чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП. Подобни последици не са предвидени в анализираното нормативно предписание. Вярно е, че законодателят дефинира като "участници" тези лица, които са подали оферти, като "кандидати" субектите, заявили своето участие в процедурата чрез подаване на заявление, и като "заинтересувани лица" потенциалния кръг от лица, които биха взели участие в обществената поръчка, но това, че законът разграничава различни субекти в зависимост от етапа, на който се намира процедурата, не означава, че за да възникне задължението за удължаване на срока поради съществени изменения, налагащи промени в офертите, е необходимо вече да са подадени оферти. Предмет на преценка за приложимостта на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП е дали измененията са от характер, който би наложил промяна, т.е. преценката е абстрактна и се свежда до отговор на хипотетичния въпрос дали евентуално подадена или съответно подготвена оферта би претърпяла корекции при извършената промяна, а не дали действително са постъпили предложения, които следва да бъдат променяни. По изложените съображения заключението за извършено нарушение на чл. 100, ал. 7, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, потвърдено и от първостепенния съд, е правилно. Правилно е и квалифицирането им като нередност по т. 4.2. от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности - "Липса на удължаване на обявените срокове за получаване на оферти или заявления за участие при съществени изменения в условията по обявената обществена поръчка". С оглед извода за наличие на вменените нарушения на бенефициера, следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), а именно вредата. Както първостепенният съд правилно е посочил, практиката на Върховния административен съд и на Съда на ЕС (СЕС) е категорична, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (Вж. например: Решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; Решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; Решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и Решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то е налице основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО на ОП "НОИР" 2014 - 2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, в какъвто смисъл е изричното предписание на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В контекста на развитите от касатора съображения, че финансовата тежест е понесена от лице, което не е извършило вменените нарушения, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че корекцията не е санкция, която следва да се налага с оглед реализирането на някакъв вид юридическа отговорност. Както правилно е посочил и решаващият състав на АССГ, тя е административна мярка, чиято цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза, като отнеме незаконно получената облага и в частност като задължи бенефициера да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. Вярно е, че възложител на обществената поръчка, в рамките на която е извършено нарушението, не е СУ "Св. Климент Охридски", а ректорът му в качеството му на негов представляващ съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 14 ЗОП. Това законово разрешение обаче не е в състояние да промени субекта, който отговаря за нормативно съобразеното разходване на получените безвъзмездни средства, а именно бенефиицерът, който съвпада с посочения в акта адресат на корекцията. Изложеното от фактическа и правна страна налага извод за законосъобразност на оспореното пред АССГ решение за определяне на финансова корекция в тежест на СУ "Св. Климент Охридски". Достигайки до аналогичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон съдебно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователно е и възражението, че решението е неправилно поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за отмяна на съдебното решение, а повод за иницииране на касационната му проверка, в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Софийският университет "Св. Климент Охридски" следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Програма за образование", разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,