Решение № 14629 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2018 г.

Решение № 14629 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба. Касационната жалба е подадена от изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление, гр. Бургас, с ЕИК 815115210, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Д. Златева срещу решение № 1978 от 24 ноември 2017 г., постановено по адм. дело № 2578 от 2017 г., по описа на Бургас, с което е отменен отказ да бъде предоставена обществена информация, обективиран в решение № К-1092-39 от 11 август 2017 г. на изпълнителния директор на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, по т. 1 от заявление с вх. № К-1092-26 от 09 август 2017 г., подадено от Я. Димитрова от [населено място] и делото е върнато като преписка на изпълнителния директор на дружеството за произнасяне по т. 1 от процесното заявление. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция и изразява становище за неприсъждане на разноски на ответника. Ответникът по касационната жалба - Я. Димитрова, чрез пълномощника си адв. Д. Димитров, в депозиран писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Иска присъждане на всички разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Частната жалба е подадена от Я. Димитрова от [населено място], чрез пълномощника й адв. К. Димитрова, срещу определение № 275 от 05 февруари 2018 г., постановено по адм. дело № 2578 от 2017 г., по описа на Админстративен съд – Бургас, в частта с която е оставена без уважение молбата й, в останалата част досежно искането за да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500, 00 лв. (петстотин лева). Моли за отмяна на определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в оспорената му част като неправилно и претендира присъждане на всички сторени по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. В нея изразява и становище за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение, а при условията на алтернативност моли съда да определи същото в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК. Ответникът по частната жалба – "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление, гр. Бургас, в писмено становище я оспорва като моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, но по различни от изложените в нея съображения, а частната жалба за неоснователна. По касационната жалба: Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното, пред настоящата съдебна инстанция, решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против обжалваем акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано въз основа на жалба на Я. Димитрова против отказ на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, за предоставяне на обществена информация, поискана с т. 1 от заявление с вх. № К-1092-26 от 09 август 2017 г., обективиран в решение № К-1092-39 от 11 август 2017 г. на изпълнителния директор на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, а именно: какви суми са изплатени поотделно на всеки от членовете на Съвета на директорите на дружеството като възнаграждения по трудови и по граждански договори – за периода 01 януари 2009 г. – 31 юни 2017 г. Посочено е, че иска информацията да бъде предоставена на хартиен носител, в табличен вид, като да съдържа най-малко три конкретно посочени колони. Изрично е отбелязано, че търсената информация се иска за преценка доколко ефективно и законосъобразно се изразходват средствата на търговското дружество. Съдът е приел, че ответникът в първоинстанционното производство е задължен субект по ЗДОИ, по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от посочения закон, във връзка с параграф 1, т. 4 от ДР на същия, а поисканата информация от заявлението, в частта досежно т. 1, на Димитрова е обществена и е конкретна – относно изплатени суми на всеки от членовете на СД, като възнаграждение по трудови и граждански договори за посочен осемгодишен период от време. Също така, инстанцията по същество е посочила, че така поисканата информация се определя и като служебна обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и чл. 11 от ЗДОИ като доводите като "има абстрактен, дори абсурден характер" на искането са неоснователни и не са основание за отказ, с оглед приложимата разпоредба на чл. 29 от ЗДОИ за провеждане на съответната процедура, поради което е приел жалбата на Я. Димитрова за основателна, отменил е обжалваното пред него решение, обективиращо отказ да бъде предоставена обществена информация и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите в първоинстанционния съдебен акт. Решението е правилно. С оглед приобщения доказателствен материал по делото законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че "Водоснабдяване и канализация" ЕАД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Легалното определение на понятието "Публичноправна организация" се съдържа в разпоредбата на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Видно от направена справка в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на търговското дружество е Държавата, от което следва, че статутът, управлението, финансирането и предметът му на дейност го определят като специфичен правен субект, характеризиращ го на публичноправна организация по смисъла на параграф 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Правилен е изводът на съда, че исканата информация е служебна обществена информация, която задълженият субект, при липсата на ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ и при съобразяване на разпоредбата на чл. 31 ЗДОИ - ако информацията засяга трето лице, следва да предостави. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, че договорите на членовете на директорите на Съвета на директорите с МРРБ са обявени в Търговския регистър и ответникът е можел да получи исканата информация, въз основа на справка в същия регистър. След като законодателят е установил ред и процедура за получаване на достъп до обществена информация – по арг. на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ и в заявлението ясно е посочено каква се иска, то заявителят не е длъжен да извършва проверка в Търговския регистър. Обосновано АС-Бургас е приел, че в оспореното пред него решение липсват мотиви относно наличието или отсъствието на надделяващ обществен интерес, а е направено позоваване само на отказа на членовете на Съвета на директорите да бъде предоставена исканата информация. Оплакванията в по точка четвърта от касационната жалба не обуславят наведените касационни основания – незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна на съдебно решение, като изрично следва да бъде посочено, че съдът и не е длъжен служебно да събира доказателства от трети неучастващи по делото лица. Становището на представителят на Върховната административна прокуратура, че се касае за информация по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ДОПК, която е защитена данъчна информация и за нея е налице основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ не е променя правилността на крайния извод на АС-Бургас доколкото в оспореното пред него решение не се съдържа подобно основание за отказ да бъде предоставена исканата информация. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице релевираните отменителни за нарушение на материалния закон и необоснованост - по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което оспореното решение следва да се остави в сила като правилно. По частната жалба: Частната жалба също е процесуално допустима, като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в оспорената му част е оставена без уважение молбата на Я. Димитрова за присъждане на направените пред инстанцията по същество разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лв., Административен съд е приел, че по делото са представени девет броя заявления за достъп до обществена информация с идентично съдържание, като всички лица са посочили един и същи адрес за кореспонденция – [населено място], [улица], а също роднински връзки межди част от тях и осъществяване на процесуално представителство на повечето от тях от адв. Димитров, който е и сам заявител, поради което е изложил доводи, че искането за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, е злоупотреба с права и е оставил без уважение молбата в тази й част. Определението, в обжалваната му част, е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първата инстанция за наличие на злоупотреба с процесуални правила и е оставил без уважение искането за допълване на решението, предмет на настоящия касационен контрол, в частта му за разноските, в посочената част. Разпоредбата на чл. 3, предл. първо от ГПК изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В производството по издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на сезиране на администрацията и съответно възникване на административното правоотношение, инициативата е предоставена на волята на гражданина или съответната организация – по арг. на чл. 24, ал. 1 от АПК. Сезиращият субект не е ограничен в преценката си кога и при какви обстоятелства да упражни това свое право в рамките на съответната на норма, регламентираща възникване на административно правоотношение. Упражняването на права от субект на вече възникнало административното правоотношение е предоставено на преценката и волята на правоимащия субект. В процеса на развитие на това правоотношение, носителят на правото на жалба срещу издаден индивидуален административен акт е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. За това подаването на жалба срещу административен акт поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба, както с това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие, включително и договаряне на процесуално представителство с цел "правене на разноски", а не "получаване на правна помощ и защита". Злоумишленото действие не е оставено от законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да не зачете действието, извършено при условията на злоупотреба с право или да отчете недобросъвестното поведение по друг подходящ за конкретната ситуация начин., за да възпрепятства бъдещо подобно поведение. Липсва забрана злоупотребата с право да се установи от съдът, пред които се извършва съответното действие, за да е възможно съобразяването на правните последици от това недобросъвестно поведение. Същественото и относимо към настоящия казус е определянето на злоупотребата с право като противоправен акт. Така злоупотреба с право ще е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от КРБ), но и в противоречие с обществения интерес. Преценката за това дали е злоупотребено с дадено право от участник в конкретно съдебно производство е на решаващия съд който се основана на изследване на събраните в съответния казус доказателства, но не фрагментарно, а в тяхната съвкупност. Административният съд е извършил тази преценка и е обосновал извод за наличие на злоупотреба. Спрямо административното правораздаване следва да се отбележи, че правото на жалба на гражданина/организацията/ не касае признаване на право /лично или публично/ на този субект, което той има срещу администрацията/държавата/, а правото да наложи изпълнението на действаща правна норма във връзка с издаден административен акт, действие или бездействие на администрацията, чрез правораздавателния орган-съответния съд. В обобщение, недобросъвестното упражняването на това право когато то има за последица възникването и упражняването на процесуални права в съответно съдебно производство, може да има за последица увреждане на законни интереси на другите страни в производството. Такива последици, като целени от частния жалбоподател спрямо задължения субект и изразени в евентуално присъждане на разноски за адвокат - възлагани на насрещната страна, правилно и съобразно наличния доказателствен материал са установени от първоинстанционния съд. Административен съд - Бургас е достигнал до правилен извод за недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и не е допуснал целеното обогатяване за сметка увреждане на насрещния субект в правоотношението. Обосновано АС-Бургас като е оставил искането за присъждане на разноски без уважение е зачел последиците от недобросъвестното упражняване на правото на процесуално представителство, което е установено след подробен и задълбочен анализ на множество доказани с писмени доказателства факти. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция не следва да бъдат присъждани разноски и на двете страни по спора, които са податели на неоснователни жалбоподатели. По отношение претендираните от Я. Димитрова разноски не следва да бъдат присъждани и на още едно основание: отговорът по касационната жалба е изготвен от адв. Д. Димитров, а по делото са ангажирани доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение на адв. К. Димитрова, която е изготвила неоснователната частна жалба, а не е осъществявала защита по неоснователната касационна жалба. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение