Решение № 166 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2017 г.

Решение № 166 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 247 и чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3555/05.04.2018 г. на С. Д. К. за отстраняване на очевидни фактически грешки в решението по настоящото дело, както и за изменението му в частта за разноските. Според молителя съдът е допуснал грешка в изчисляване на квотите на съсобственост; неточно са описани съседите на допуснатите до делба магазини; делбата следва да се допусне ведно с припадащите се към магазините идеални части от дворното място, вместо с припадащите се идеални части от правото на строеж и в диспозитива да се отрази участието на третите лица помагачи. Отделно от това молителят иска да бъде допълнено решението, като съдът се произнесе по искането му за връщане на сумата от 400 лв., заплатена за особен представител на И. Б. Л. -С. във второто въззивно дело № 299/2016 г. на Русенския окръжен съд, тъй като тя реално не е осъществила процесуално представителство. Ответниците в производството Б. М. Ч., И. Б. Л. -С., Б. Б., Р. Г. К., В. П. К., [фирма], А. И. К. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че молбата е процесуално допустима и частично основателна. В мотивите на решението на ВКС по делото е прието, че правата на съделителите произтичат от наследствено правоприемство от И. Г. Л., починал на 04.09.1938 г., както и от редица прехвърлителни сделки. При изчисляване на наследствените квоти от този наследодател, както и от преживялата му съпруга Н. Л., починала на **** г., с единствен наследник С. К., съдът е допусната грешка, като действителните квоти на част от наследниците, в съответствие с правата им по закон, са: 15/180 за С. К.; 60/180 за И. Л. -С. и 99/180 за Н. Ч. /починала, заместена от сина си Б. М. Ч./, вместо погрешно определените от съда 5/180 за С. К., 65/180 за И. С. и 104/180 за Н. Ч. /починала, заместена от сина си Б. М. Ч./. Тази грешка следва да бъде отстранена в настоящото производство. На следващо място - при описанието на допуснатите до делба магазини съдът се е позовал на заключението на в. лице арх. П. П., но е пропуснал да препрати към него, а това уточнение е необходимо поради разминаването между графичното отразяване на магазините в кадастралната карта и действителната им конфигурация, отразена на скицата на вещото лице. И на последно място - съдът е пропуснал да отрази в диспозитива на решението си участието на третите лица помагачи Р. Г. К., В. П. К., [фирма] и А. И. К. Неоснователни са останалите искания на молителя. Съседите на допуснатите до делба магазини са описани според кадастралната карта и това е достатъчно за тяхната индивидуализация. Не е допусната очевидна фактическа грешка при допускането на делбата на магазините, заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж. Дворното място е предмет на друго дело за делба, по което има влязло в сила решение - решение № 73 от 05.04.1995 г. по гр. д. № 3390/1993 г. на Русенския районен съд. Освен това в отменителното решение на ВКС по настоящото дело изрично е прието, че дворното място не може да бъде предмет на делба по това дело. Основателно е искането за допълване на решението на ВКС в частта за разноските. В касационната жалба на С. К. има искане да му бъде възстановена сумата от 400 лв., заплатена от него във второто въззивно производство за назначения от съда особен представител на И. С. Касае се за възнаграждение на особен представител, назначен в първоинстанционното производство в съдебно заседание на 11.04.1996 г. на основание чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 47, ал. 6 ГПК, заменен с определение от 20.02.2012 г. и с присъдено възнаграждение за въззивното производство с протоколно определение от 14.06.2016 г. Разноските за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК са за сметка на ищеца и са винаги дължими. С оглед изхода на делото обаче, тази сума следва да бъде възстановена от представляваната страна на ищеца /жалбоподател в касационното производство/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,