Решение № 156 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 23/2011 г.

Решение № 156 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 23/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. К. Б., И. Б. Б. и В. Б. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 271/24.06.2010 г. по гр. д. № 3148/2008 г. на ВКС, I г. о., с което е отменено въззивно решение от 14.04.2008 г. по възз. гр. д. № 235/2008 г. на СГС, IV "в" с-в. и вместо това жалбоподателите са осъдени да заплатят на ЖСК "Б. художник" на основание чл. 59 ЗЗД сумата 6,000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.05.2006 г. до окончателното и изплащане и 2,590 лева разноски за всички инстанции. за периода Молителите твърдят, че през 2009 г. в хода на касационното производство са придобили 12095/20595 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамента, но не са представили на ВКС доказателства за това поради липсата на процесуална възможност за това, ако съдът разполагаше с доказателството за придобиване на собствеността, решението, с което са осъдени за ползването на имота за периода от 2002 до 2006 г. би било различно (в тяхна полза). Ответникът по молбата ЖСК "Б. художник" оспорва допустимостта на молбата без да навежда доводи за това, както и нейната основателност - твърди, че обстоятелството не новооткрито, а новосъздадено и няма значение за спора. Съдът е допуснал молбата за разглеждане (приел е наличието на предпоставките за нейната допустимост) със свое определение от 02.02.2011 г. Съдът обаче намира молбата за неоснователна, защото: Доказателството представлява нотариален акт № 108, т. VIII, рег. 13297, дело 1390/2009 г., съставен на 10.12.2009 г. от нотариус с район на действие този на СРС. В него е отразено, че тримата молители са придобили по дарение от трето за спора лице правото на собственост върху идеални части на процесния апартамент. Доказателството не е новооткрито, а новосъздадено и то удостоверява факт, който е осъществен на 10.12.2009 г. след периода от време, за който е претендирано и присъдено обезщетение - 19.05.2002 г. - 23.05.2006 г. За спора по чл. 59 ЗЗД е без всякакво значение дали молителите са придобили право на собственост след периода, за който са осъдени да заплатят обезщетение. За изхода от спора би могло да има значение единствено придобиването на право на собственост по време и преди изтичането на периода от време, за който се твърди, че са ползвали апартамента без основание, за което се претендира обезщетение от тях. Такъв факт не се твърди и не се доказва с представеното доказателство. Поради изложеното дотук молбата е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски. Ответникът иска присъждането на разноски и с представения договор за процесуално представителство е доказал, че е уговорил и заплатил 2,100 лева за това производство, искането му е основателно и разноските следва да му се присъдят. Решението е окончателно и с постановяването му отпада спирането на изпълнението на съдебното решение, чиято отмяна е поискана, постановено от настоящия състав на основание чл. 282, ал. 2 - ал. 6 ГПК с определение от 02.02.2011 г. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът