Решение № 248 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 462/2011 г.

Решение № 248 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 462/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С влязло в сила решение № 158 от 24.11.2009 г. по гр. д. № 247/2009 г. Кърджалийският окръжен съд е потвърдил решение № 45 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 168/2009 г. на Кърджалийския районен съд, с което е признал за установено, че Н. Ш. Р. и М. Ю. Ю. дължат на М. Р. Х. сумата 24 000 лв., ведно със законната лихва, на основание устен договор за заем, която сума е част от сумата 42 000 лв. Подадена е молба от М. Ю. Ю. и Н. Ш. Ю., чрез пълномощника им адв. М. К., за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението. Молителите поддържат, че са открили ново доказателство- предварителен договор за продажба на недвижим имот от 16.01.2006 г., сключен между тях и ищеца, с който при водене на делото не разполагали, защото били загубили оригинала и посредникът по договора [фирма] отказал да им издаде копие от договора, и което ново доказателство би променило извода на съда за наличие на договор за заем между страните по делото. Приложен е соченият предварителен договор- копие от предварителния договор, част от кредитното досие по договора им за жилищен кредит с [фирма] от 10.02.2006 г. Ответникът по молбата М. Р. Х., чрез пълномощника му адв. Н. П., оспорва молбата по съображения в писмен отговор и претендира разноските. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната В случая не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителите, които са страна по представения предварителен договор, ако са изгубили своя екземпляр от него, както твърдят, са разполагали с предоставените от ГПК възможности да поискат от съда да задължи другата страна по делото, на която като страна по договора също е бил предоставен екземпляр от него, или неучастващо в делото лице - агенцията за недвижими имоти [фирма], за което твърдят в молбата, че е отказало да им даде копие от договора, или банката, с която са сключили договор за банков кредит, във връзка с който те са й представили предварителния договор, съхраняван в кредитното досие, да представи документа, за да бъде включен в доказателствения материал по делото. Неполагането на дължимата грижа при водене на делото не обуславя наличие на соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. При този изход на делото молителите следва да заплатят на ответника по молбата заплатените разноски за настоящото производство- адвокатско възнаграждение в размер на 1 290 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.