Решение № 11286 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2009 г.

Решение № 11286 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Марин Методиев Петров от гр. София, против Заповед № 3С-5/08.01.2009 г. на министъра на отбраната за изземване на имот държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната. Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в нарушение на материалните норми, тъй като за процесното жилище има сключен предварителен договор за закупуването му, който не е обявен за окончателен по вина на Министерство на отбраната. Ответната страна - министърът на отбраната и заинтересованата страна - Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО", чрез процесуалния си представител оспорват жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид, че по делото няма данни за момента на връчване на заповедта счита, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебноадминистративен контрол на настоящето производство е Заповед № 3С-5/08.01.2009 г. на министъра на отбраната с правно основание чл. 80а ЗДС за изземване на имот частна държавна собственост (акт № 06685/16.07.2008 г.), представляващ апартамент в гр. София, жк "Дружба-2", бл. 523, вх. А, ап. № 15, включен във ведомствения жилищен фонд и в управление на Министерство на отбраната. В заповедта са изложени мотиви, че жалбоподателят - Марин Петров го държи без правно основание, тъй като няма сключен договор за наем, липсва договор за покупко-продажба на имоти, какъвто не може да се сключи, поради ограничението, съдържащо се в чл. 240, ал. 2 ЗОВС, тъй като вече е упражнил това си право. По делото е представен предварителен договор, сключен между жалбоподателя и Министерство на отбраната на 21.06.1994 г. за продажба на процесното жилище на военнослужещ по реда на чл. 9а от Указ 463 за военножилищния фонд на МО. Според т. 5 от предварителния договор купувачът като собственик на жилище извън София-град, може да сключи окончателен договор с МО при условие, че продаде собственото си жилище в гр. Пловдив, жк "Тракия" бл. 186, вх. А, ап. 17, на служител на МО, в каквото качество на служител го е закупил при условие и цени, определени съгласно тогава действащата Наредба за базисните и пазарни цени на недвижимите имоти. С писмо изх. № 62-00-794/19.02.2003 г. изпълнителният директор на ИА "УЧДС" на МО е уведомил жалбоподателят, че в едномесечен срок следва да осъществи сделката със собственото си жилище в гр. Пловдив, в противен случай ще се предприемат действия по изземване на жилището в гр. София. Жалбоподателят отказва да извърши продажба на жилището си в гр. София и в продължение на пет години изпраща жалби до МО, на които е получавал отговори, в които му е разяснено, че не е изпълнил условието по т. 5 от предварителния договор, поради което не може да се сключи окончателен договор за продажба, съгласно т. 7.2 от същия. Тези факти се установяват от писмените доказателства в приложената по делото административна преписка и не се оспорват от жалбоподателя. При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при наличие на правното основание на чл. 80а, ал. 1 ЗДС, тъй като владее и държи без основание държавен имот. Предварителният договор за продажба по чл. 19 ЗЗД не прехвърля вещни права (в случая на владение), а е източник само на задължения за страните. Защитната теза на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователна. Неотносими за правния спор са възраженията на жалбоподателя за действителната пазарна цена на жилището му в гр. Пловдив, за което е поел задължение за продажбата му, както и стойността на извършените подобрения в процесния имот. Тези претенции подлежат на разглеждане в исковия процес, а не в административноправния спор. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение