Решение № 13295 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13718/2018 г.
ВАСIII отделение08.10.2019 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на П. Запрянов за допълване и изменение в частта за разноските на решение № 6891/09.05.2019 г. по адм. д. № 13718/2018 г., трето отделение на ВАС. Решението е необжалваемо.
Мотиви
Решение № 13295 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13718/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 176 АПК. Образувано е по искане на П. Запрянов чрез процесуалния му представител за допълване на решение № 6891/09.05.2019 г. по адм. д. № 13718/2018 г., трето отделение на ВАС, с твърдения, че съдът неправилно е приел жалбата за недопустима, тъй като правният интерес произтича от чл. 73 от Закона за защита от дискриминация. Подателят на искането заявява, че не е съгласен с изводите на съда. Поради това иска допълване на решението, като съдът приеме, че за П. Запрянов е налице правен интерес от оспорването. Постъпило е и искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е допустимо присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Общински съвет Сливен оспорва исканията. Върховният административен съд, след обсъждане на изложените в исканията доводи, счита исканията за допустими, но неоснователни. Решението по делото е постановено на 09.05.2019 г. и не подлежи на обжалване. Молбата за допълване е постъпила в рамките на едномесечния срок, предвиден в чл. 176, ал. 1 АПК и е подадена от легитимирано лице. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Непълнота на съдебния акт, по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК, би била налице, когато липсва формирана воля на съда по част от предмета на делото. С решението си съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, като е обезсилил Решение № 149 от 26.09.2018 г., постановено по адм. д. № 180/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен и е прекратил касационното производство. В мотивите си върховната инстанция е изложила изрични съображения за липсата на правен интерес от оспорването. Изложени са както фактически, така и правни мотиви и е формиран изричен диспозитив, отразяващ волята на съда. По естеството си молбата не представлява искане за допълване на решението, поради това че съдът не се е произнесъл по целия предмет на спора, а искане за преразглеждане на така формираната воля и промяна на правния резултат от спора, което е недопустимо. По тези съображения, искането за допълване, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и подаденото в срок искане за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът в касационното производство има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение