Решение № 8751 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 939/2012 г.

Решение № 8751 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 939/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 172 от 13.12.2011 г., постановено по адм. д. № 313/2011 г. Сливенският административен съд е отменил заповед № 14021/19.10.2011 г., с която директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен е отказал на Силвия Михова Забунова отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД (Закон за семейните помощи за деца) за детето Петър Живков Забунов под формата на социална инвестиция. Върнал е преписката на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен за постановяване на нов административен акт при спазване на указанията в мотивите на решението. Осъдил е дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен да заплати на Силвия Михова Забунова от гр. Сливен разноски по делото в размер на 160 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД, определяща срокът за погасяване на вземането за този вид помощ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник адв. Янев, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответницата по делото Силвия Михова Забунова, редовно призована, не се представлява, получени са писмени бележки от пълномощник адв. Попова, която оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Моли присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е заповед № 14021/19.10.2011 г., с която директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен е отказал на Силвия Михова Забунова отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД за детето Петър Живков Забунов под формата на социална инвестиция. Според текста на цитираната разпоредба (в сила от 01.01.2009 г.), майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. По делото е установено, че Силвия Михова Забунова е родила детето Петър на 03.03.2011 г., видно от приетото като доказателство Удостоверение за раждане № 0001100439/23.02.2011 г., издадено от община гр. Стара Загора. С молба-декларация № 14021/06.10.2011 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен, жалбоподателката е поискала от органа отпускане на еднократна парична помощ при условията на чл. 8в от ЗСПД, прилагайки Уверение № 506/04.10.2011 г. че е студентка редовно обучение, първи семестър, в Технически университет гр. София, ИПФ/Колеж гр. Сливен. Административният орган е постановил отказ с мотиви за липса на предпоставките по чл. 12, т. 7 от ЗСПД. За да отмени оспорения пред него административен акт, Сливенски административен съд се е позовал на събраните по делото доказателства, преценени при тълкуване съдържанието на разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД и чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД. Според чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД, еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година от майка (осиновителка) студентка, учеща в редовна форма на обучение, се отпуска въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД, правото на получаване на еднократната помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. По силата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД, вземанията по чл. 8в от закона се погасяват в срок от шест месеца. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от ППЗСПД, при което се създавала нова хипотеза, създаваща нова категория правоимащи лица. Съдът детайлно е анализирал регламентираните в нормата две хипотези, обвързани с 6-месечния срок на погасяване на вземането, уреден в чл. 12, т. 7 от закона. Визираният в закона срок е преклузивен, това е период от време, през който може да бъде упражнено едно субективно право от неговия носител. С неговото изтичане, неупражненото право се преклудира. Законодателят в нормата на чл. 16, ал. 6 от ППЗСПД е овързал упражняването на това право с 6-месечен срок: първа хипотеза - от датата на раждане на детето и втора хипотеза - от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. В разглеждания случай намира приложение чл. 12, т. 7 от ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването. В конкретния случай молбата-декларация от Силвия Забунова е подадена в така установения срок и правилно Сливенският административен съд е отменил оспорената заповед, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, като незаконосъобразна. Обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 100 лева, представляващи адвокатски хонорар по договор № 000000106/05.01.2012 г. с адв. Елена Попова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VI отделение,