Решение № 3859 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2012 г.
ВАСV отделение20.03.2013 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ИЗМЕНЯ решение № 2053/18.04.2012 г., постановено по а. д. № 972/2010 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Лъчезар Филипов Тепавичаров обезщетение в размер на 8190,00 лева, като намалява размера на същото на 6578,00 (шест хиляди петстотин седемдесет и осем) лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. ОСЪЖДА Лъчезар Филипов Тепавичаров, от гр. София, ул. Люботрън бл. 30, вх. А, ап. 2, с ЕГН **********, да заплати на Агенция "Митници", София, направените от последната разноски по водене на делото пред касационната инстанция по компенсация в размер на 50,00 (петдесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3859 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ) срещу решение № 2053/18.04.2012 г., постановено по а. д. № 972/2010 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е осъдил АМ да заплати на Лъчезар Филипов Тепавичаров 8190,40 лева обезщетение за времето, през което той е останал без работа следствие отмяна на заповед № 9861/16.12.2009 г. на директора на АМ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2011 г. до окончателното и изплащане. На основание чл. 232 от ГПК, исковата молба на Тепавичаров срещу АМ в частта и, с която се претендира заплащане на допълнително материално стимулиране за четвърто тримесечие на 2009 г. в размер на 500 лева, както и за заплащане на 13-та заплата за 2009 г. в размер на 806 лева е върната, като производството по делото в тази му част е прекратено. АМ е осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Недоволен от решението, директорът на АМ го обжалва чрез процесуалния си представител. Иска отмяната му с доводи за неправилност поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се незаконосъобразност на извода за липса на основание за прихващане и съответно - приспадане от дължимата сума, на изплатените от АМ обезщетения на служителя на основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДС. Недоказано е останало и обстоятелството, че за 10-месечния период, следващ незаконното уволнение, Тепавичаров не е полагал труд срещу заплащане. Претендира за разноски. Ответникът по касационната жалба - Лъчезар Филипов Тепавичаров, чрез представения на 29.05.2012 г. писмен отговор, изготвен от процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставянето на решението в сила. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното: С подадената от Тепавичаров жалба против заповед № 9861/16.12.2009 г. на директора на АМ, наред с искането за отмяна, е бил предявен и иск за обезщетение в размер на 2918,00 лв. за времето, през което е останал без работа след като служебното му правоотношение е било прекратено незаконосъобразно на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС със заповед № 9861/16.12.2009 г. на директора на АМ. Последната е била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение № 11513/16.09.2011 г., постановено по а. д. № 505/2011 г. по описа на ВАС. Доводът за допуснато съществено нарушения на съдопроизводствените правила е деклариран, но немотивиран и необоснован от касатора. По посочената причина той не може да бъде изследван от ВАС и да получи отговор. Касаторът твърди, че АССГ неоснователно не е възприел доводите му за недоказаност на едно от основанията за присъждане на обезщетение - уволненият служител да не е работил въобще или да е получавал по-ниско възнаграждение за периода, за който се претендира то. Счита, че въз основа само на представените от Тепавичаров копия на служебна и трудова книжка не може да се изгради такъв извод. Доводът е неоснователен. Ответникът по касационната жалба е твърдял, че за 10-месечния период след незаконното му уволнение не е работил друга работа въобще. В подкрепа на твърдението си е представил копия от служебната си и трудова книжка. Касаторът от своя страна твърди, че е възможно през периода, следващ отмененото от съда уволнение, Тепавичаров да е получавал възнаграждение за положен труд. Съгласно общите правила, на доказване подлежат само положителните факти, не и отрицателните. След като представителят на директора на АМ е твърдял един положителен факт а именно, че служителят е полагал труд, той е бил длъжен да го докаже. За това му задължение не е необходимо съдът да му дава указания за разпределението на доказателствената тежест. Принципът, посочен по-горе е ноторен и един от основните в процеса. Неоснователен е и доводът, че първоначално предявеният иск е бил предявен с правно основание чл. 106, ал. 2 от ЗДС. Както правилно е отчел АССГ, правно основание на иска при подаването му с жалбата не е било посочено. Това е станало описателно - за изплащане на обезщетение в посочения размер, поради оставянето му без работа в резултат на незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение и общия текст на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДС. По тази именно причина, увеличението на размера на предявения иск, направено с молба от 21.11.2011 г. (л. 60) е процесуално допустимо изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 от ГПК. Доводът на директора на АМ за незаконосъобразност на решението, досежно извода на АССГ, че не следва да се извърши прихващане от дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС, на вече изплатеното такова на основание чл. 106, ал. 4 от с. з. е неоснователен. Основанието за изплащане на това обезщетение (по чл. 106, ал. 4) е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДС от страна на органа по назначаване. Ако задължението беше изпълнено, Тепавичаров би полагал труд още един месец и щеше да получи съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението на задължението за предизвестие го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е получил обезщетението за така причинената му имуществена вреда. Последното е самостоятелно уредено с чл. 106, ал. 4 от ЗДС и няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от с. з., за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Касационната жалба на директора на АМ в тази и част се явява неоснователна. Доводът на директора на АМ за незаконосъобразност на решението, досежно извода на АССГ, че не следва да се извърши прихващане от дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС, на вече изплатеното такова на основание чл. 106, ал. 2 от с. з., е основателен. Обезщетението по този текст (чл. 106, ал. 2 от ЗДС), е изплатено предвид конкретната причина за прекратяване на правоотношението на Тепавичаров - уволнение следствие съкращаване на длъжността. След признаване от съда на това уволнение за незаконосъобразно, е налице идентичност на основанията за обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДС и това, получено на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДС. И двете такива са изплатени при незаконосъобразно уволнение от държавна служба. Присъждането и получаването и на двете обезщетения от уволнения служител, би довело до неоснователното му обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда за първите два месеца след уволнението, два пъти. Именно поради незаконосъобразността на уволнението, на Тепавичаров се дължи едно единствено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС, като по-изгодно за него по размер. Изплащането на предвидените в ЗДС обезщетения е свързано с характера на уволнението. Последното може да бъде законосъобразно или не и в зависимост от това ще се дължи обезщетение на служителя съответно по чл. 106, ал. 2 или такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДС. Недопустимо е той да получи и двете обезщетения, които са свързани с различни основания, за едно и също уволнение. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна в частта и, с която АССГ не е уважил възражението, направено от директора на АМ, за приспадане на изплатеното обезщетение на Тепавичаров в размер на 1612,00 лв. на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДС. Следва обжалваното решение да се измени в горния смисъл, като се намали с 1612,00 лева размера на сумата, която АМ следва да му заплати. Вместо 8190,00 лева, АМ следва да заплати на Тепавичаров 6578,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част решението следва да се остави в сила. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС установи, че извън констатирания порок за размера на присъденото обезщетение, същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Представителят на директора на АМ има направено искане за присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При посочения по-горе резултат от касационната проверка, съдът счита претенцията на АМ за частично основателна. На основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по компенсация, следва да бъде осъден Тепавичаров да заплати на АМ сумата 50,00 лева. Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 104, ал. 1
- чл. 106, ал. 1
- чл. 121, ал. 1, т. 3