Решение № 13420 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2016 г.

Решение № 13420 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пътно поддържане - С. З." ЕООД, подадена чрез управителя С. Ж., против решение № 61/01.04.2016 г. по адм. дело № 276/2015 г. на Административен съд - С. З., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски. На 07.11.2016 г. е постъпила молба от управителя С. Ж. за отлагане на делото поради негово заболяване, водещо до невъзможност да представлява дружеството, и липса на упълномощен адвокат. В съдебното заседание на 08.11.2016 г. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Съдът е приел, че не са налице условия за отлагане на делото, тъй като според приложеното пълномощно по адм. дело № 276/2015 г. по описа на Административен съд- С. З. адв. Св. М. е с правомощия да води делото до приключването му пред всички съдебни инстанции. Предвид разпоредбата на чл. 35 ГПК вр. чл. 144 АПК, пълномощието може да бъде оттеглено по всяко време, като съдът следва да бъде изрично уведомен. В депозирана едва на 21.11.2016 г. молба управителят С. Ж. е уведомил съда, че е оттеглил пълномощното си от адв. Св. М., но същата е подадена несвоевременно, след като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение по същество. Ответникът- кметът на община С. З. редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административен съд - С. З. е дал възможност на страните да сключат споразумение за решаване на спора, но такова не е било постигнато. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Пътно поддържане - С. З." ЕООД, против заповед № 10-00-1119/25.05.2015 г. на кмета на община С. З., издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Административна сграда", находящ се в УПИ XI- 543, кв. 43, "Голиш" по плана нa гр. С. Загора. За да постанови този резултат е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие на материалния закон. Според съда описаната в заповедта сграда се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за нейното изграждане не са налице издадени по съответния ред строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ЗУТ, както и че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите са направени след анализ на доказателствата по делото и въз основа на неоспореното заключение на съдебно-техническа експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорената заповед е издадена по отношение на строеж пета категория. Констатираните от съда данни безспорно сочат, че за процесния обект- административна сграда, се изискват строителни книжа - разрешение за строеж по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, с каквото същият не разполага. Северозападният ъгъл на административната сграда с площ от 12 кв. м попада в чужд имот - общинска собственост, поради което строежът не подлежи на узаконяване. Предвид времето на извършване на строителството, закономерен е извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Твърдението на касатора, че сградата представлява заварен строеж, не променя извода, че същият е незаконен. С оглед изложеното, при липсата на разрешение за строеж и на условията за търпимост, изводите на съда за законосъобразност на заповедта, разпореждаща премахването на постройката като незаконна, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ, са правилни. От изложеното следва, че оспореното решение следва да се остави в сила. Предвид своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 600 лв, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,