Решение № 12798 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на ТП на НОИ Варна, чрез пълномощник срещу решение 939 от 30 юни 2023 г., постановено по адм. дело 1274/2022 г., по описа на Административен съд Варна, с която е отменено решение 2153-03-67/11.05.2022 на директор на ТП на НОИ - Варна в частта, с която е отхвърлена подадената от В. Василев жалба вх. 4004-03-60#6/11.04.2022 г. срещу постановения по негово заявление вх. 4004-03-60/03.02.2022 отказ изх. 4004-03-60#5/31.03.2022 г. на контролния орган в ТП на НОИ Варна за заверка в осигурителната книжка на осигурителния му стаж и доход за периода м. януари, 2011 г. м. март, 2011 г. и в тази част е разпоредено връщане на преписката за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Като касационно основание се сочи чл. 209, т. 3 от АПК във всичките предложения на разпоредбата. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт в оспорваната част. В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ответната страна, лично и чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Постъпили са отговори от ответника Василев, в лично качество и от пълномощника му от 23.08.2023 г., с които се оспорва касационната жалба. На 13.11.2023 г. е постъпила молба от Василев, с която излага твърдения за цялостна отмяна на решението на Адм. Съд Варна и делото да се изпрати на прокуратурата; твърди, че административното производство се развило по принуда по подаване на коригиращи ГДД за 2011 и 2012 г. Тъй като имало редовно подадени ГДД към времето, през което следва да бъдат подавани, действията на контролни органи при ТП на НОИ били нищожни, защото вследствие на декларациите, подадени през 2020 г. не пораждали правни последици. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Тричленен състав на Шесто отделение на ВАС, приема касационната жалба за процесуално допустима. Постъпила е в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Развитите оплаквания от страна на касационен жалбоподател са за незаконосъобразност на решението на съда в оспорваната част, а именно незачитане на установен факт, че В. Василев не е подал декларация за самоосигуряващо се от свободна професия лице, включваща спорния по жалбата времеви период. Оспорват се изводи на съда, във връзка с приемането на косвено изведен довод за упражнявана трудова дейност за периода и неправилно посочване на служебна регистрация. Административното производство започва по подадено в ТП на НОИ Варна заявление вх. 4004-03-60/03.02.2022 г. /л. 19 от преписка/ жалбоподателят В. Василев е поискал като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, заверка в осигурителната книжка на осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 2010 г. до 2015 г. В производството пред административен орган и служебно са събрани относими и кредитирани от първоинстанционният съд доказателства, във връзка със заявеното искане. Направени са необходими справки в база данни а ТП на НОИ Варна, приложени са подавани от ответник по касационната жалба декларации по КСО като самоосигуряващо се лице, справки от ТД на НАП, ГДД за периода, заявен за заверка в осигурителната книжка. На 01.04.2022 г. на ответник е връчен отказ по заявлението му, издаден от контролен орган при ТП на НОИ. Последният приема, че заявителя не притежава качество на подлежащо на задължително осигуряване лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 4 от КСО, за периоди 01.01.2010 до 31.03.2011 и за 04.01.2012 до 01.03.2012 г. Контролен орган приема в отказа по отношение на спорния в това производство период м. януари март, 2011 г., че с декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП от 01.04.2011 г. ответникът заявява начало на дейност като земеделски производител, с дата на обстоятелството 01.04.2011 г. и осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт. Данните подадени от ответника, обхващат периоди след м. март, 2011 г., като самоосигуряващ се, с данни за осигуряване като земеделски производител, с посочен осигурителен доход. Не е спорно внасянето на осигурителни вноски за цялата 2011 г., както и това, че заверения осигурителен период е за м. април м. декември 2011 г. По отношение на периода януари март, 2011 г., предвид изричната декларация от ответника, с начална дата на осигуряване от 01.04.2011 г., както и неспоримото обстоятелство, че за предхождащ тази дата период от началото на 2011 г. няма декларация като самоосигуряващо се лице. Прието, а това е признато и от съда, че ответник, като самоосигуряващо се лице по реда на НООСЛБГРЧМЛ декларира трудова дейност за периода 01.04.2011 до 03.01.2012 г., включително и от 02.03.2012 до 01.01.2016 г. без прекъсване. За периода 01.01.2010 до 31.03.2011 г., включващ спорния период, ответник не е декларирал трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Срещу този отказ е подадена жалба от В. Василев и чрез пълномощник и с решение 2153-03-67/11.05.2022 г. на директор на ТП на НОИ Варна, жалбата е отхвърлена, като решаващият мотив е, че няма декларирано обстоятелство за започване и упражняване на трудова дейност за посочените периоди, каквото е изискването на чл. 1, ал. 2 от Наредбата. При съдебното оспорване на решението на административния орган не са представени доказателства, различни от тези, събрани в административното производство, от които да се установи, че за периода 01.01.2011 31.03.2011 г., ответник е извършил дължими по нормативен акт действия да подаде декларация като лице, упражняващо по регистрация свободна професия, ведно с посочване начален период на осигуряването. Административен съд Варна не отрича, че тези обстоятелства са безспорни. За да отмени решението на касационния жалбоподател в оспорваната част, е изведена трудова дейност, приемайки като безспорно доказателство, че по приложената по адм. преписка ГДД за 2011 г., за спорния тримесечен период: ответник е посочил, че подава декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ, като самоосигуряващо се лице със зачеркването на това обстоятелство в бланката; при попълването Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2011 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в графа 5. 3 Месечен осигурителен доход от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност ответник е декларирал месечен осигурителен доход и за първите три месеца на 2011 г. / деклариран е доход по 504,81 лв. за всеки календарен месец на 2011 г./. Съдът приема, че от това, може да се заключи, че периода м. януари м. март 2011 г. ответник по касационната жалба е извършвал трудова дейност като свободна професия. Изводът на съда е хипотетичен, което го лишава от възможността да се формира на доказан юридически факт. В оспорваното решение изрично е посочено за 2011 г. кога е подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Тричленен състав на Шесто отделение на ВАС кредитира декларацията л. 25 от административната преписка, с декларирана дата на упражняване на дейността; декларирана дата, от която започва осигуряването и датата на подаване на тази декларация 01.04.2011 г. С доказване единствената дата на деклариране обстоятелството по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ за извършване на фактически действия от страна на ответника по осигурителни действия като лице със свободна професия и самоосигуряващ се, касационен жалбоподател е приел невъзможността да завери осигурителната книжка за периода. Доводите на първоинстанционен съд за опровергаване доказаното обстоятелство за начална дата на деклариране на обстоятелство с посочване на недоказан факт за упражняване на трудова дейност и осигурителен период с противопоставяне на ГДД за 2011 г. са незаконсъобразни, което е довело и до незаконосъобразност на постановеното решение в оспорваната част. Не са с решаващо значение и сочените платени осигуровки за 2011 г., нито протоколите от м. март 2012 г. за подадени декларации, л. 13-15 от адм. преписка. По силата на приетата справка от ТД на НАП Варна за осигуряването на ответника по касационна жалба за периода 2010 2015 г., за 2011 г. осигурителния период е от м. април м. декември. За този период, ответник се осигурява като земеделски производител. Приходният орган не сочи, още по малко ответник по касационната жалба наличието на осигурителни права за спорния период. Незаконосъобразен е изводът на административния съд като се съобразят чл. 5, ал. 3 КСО и чл. 82, ал. 2 ДОПК се налага извод, че още в периода м. януари м. март 2011 г., предвид декларираните за него данни в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, е било налице основание за регистрирането на жалбоподателя в НОИ като самоосигуряващо се лице на основание упражняването на трудова дейност като свободна професия. За периода няма декларирано обстоятелство по чл. 1, ал. 2 от Наредбата, няма основание за служебна регистрация. Съгласно чл. 5, ал. 3 КСО регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Последната норма изрично предвижда, че Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. С разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е създадено задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите, дните на осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Задължението е за самоосигуряващото се лице периодично да се предоставят такива данни, след което може да се следи за служебна регистрация. Подаваните данни, които според съда могат да са предпоставка за служебна регистрация са за част от 2011 г. при изрично декларирана начална дата, считано от регистрацията на ответник от 01.04.2011 г. Тричленен състав на Шесто отделение на ВАС приема, че служебна регистрация не може да има, по причина, че за периода на самоосигуряване като земеделски производител за 2011 г. /м. 04 м. 12/ ответник добросъвестно е декларирал това обстоятелство и се е задължил с плащането на осигурителни месечни вноски. За да се премине към служебна регистрация, това става въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски, а неспорим факт е, че данните от приходната агенция по приложените справки не включват периода 01.01.2011 31.03.2011 г. Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, сама по себе си, не доказва упражняване/неупражняване на трудова дейност, за която лицето трябва да бъде осигурено, а удостоверява данъчно задължение. Тези обстоятелства могат да се установят и документират надлежно от органите на НОИ, чрез проверки, които са регламентирани в разпоредбите на чл. 107 и чл. 108 от Кодекса за социално осигуряване. Такава проверка, видно от административната преписка, в случая е била извършена, предвид събраните данни по административната преписка за спорния период, с прилагането на официалните справки от ТД на НАП. Като не е съобразил установените обстоятелства по осигурителния статус на ответника по касационната жалба за периода, приет като доказан да бъде предмет на заверка като осигурителен стаж, първоинстанционен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт в тази част на решението си. Решението в оспорваната част следва да се отмени и се постанови решение, с което се отхвърля жалбата на В. Василев срещу решение 2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ Варна в частта, с която е отхвърлена подадената жалба срещу постановения по заявление вх. 4004-03-60/03.02.2022 отказ изх. 4004-03-60#5/31.03.2022 г. на контролния орган в ТП на НОИ Варна за заверка в осигурителната книжка на осигурителния му стаж и доход за периода м. януари м. март 2011 г. По отношение искането на В. Василев за прогласяване на издаден от НОИ административен акт за нищожен, тричленен състав на Шесто отделение на ВАС, като взе предвид проведения съдебен контрол пред административния съд и изводите в това решение не намира основание за основателност на искането. Не се сочи кой административен акт е нищожен; ответник се е ползвал от възможността, предоставена от разпоредбата на § 8 от ПЗР Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в сила от 01.01.2015 г. да се поиска издаване и заверка на осигурителни книжки за периоди на осигуряване преди 1 юли 2015 г. От изложеното следва, че при постановяване на атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт, съдът не е приложил правилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на актовете на осигурителните органи, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение в оспорваната част трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на В. Василев се отхвърли като неоснователна в тази част. Разноски за това производство не са искани и не се дължи произнасяне. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение