Решение № 4665 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2018 г.

Решение № 4665 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Е. И. е подал касационна жалба срещу решение № 430/21.06.2018 г. по адм. дело № 823/2017 г. по описа на Административния съд – П., с което е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във унижение, незачитане на човешкото достойнство и тормоз, настъпили в резултат на отменен незаконосъобразен акт и свързаните с него незаконосъобразни действия и бездействия на ответника в периода 10.03.2017 г. - -03.10.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението и е поискано да бъде отменено. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че касационната жалба е неоснователна. Административният съд установил, че Е. И. е бил задържан при условията на предварително задържане на 05.12.2016 г. В Затвора - П. постъпил на 19.06.2017 г. От представената по делото медицинска справка е установено, че на 07.03.2017 г. ищецът е получил порезна рана на седалището вследствие на битов инцидент. Иванов паднал върху порцеланова мивка, която се счупила при падането. Лишеният от свобода бил прегледан от хирург и му е бил наложен първичен шев на раната. Със заповед № 182/16.03.2017 г. началникът на Затвора-П. наредил Е. И. да заплати сумата 40 лева за счупената мивка. Заповедта била оспорена по съдебен ред и отменена от съда. Във връзка с твърденията на ищеца, че след издаването на заповедта картата му за пазаруване била блокирана и той не можел да си набавя хигиенни материали от първа необходимост, административният съд поискал справка за платежната наличност. От справката било установено, че в течение на исковия период Иванов регулярно получавал записи и разходвал парични суми за пазаруване и фонокарти. За изясняване на обстоятелствата по делото са приети множество писмени доказателства, като също така били разпитани и двама свидетели – майката на ищеца и лекарят, обслужващ Затвора - П.. Майката на Иванов разказала, че на свиждане синът й споделил, че счупил една мивка, заради което трябвало да плати 40 лева. Той бил нервен, неспокоен и се оплакал от силен стрес, бил отслабнал и прежълтял. Другият свидетел установил, че след инцидента със счупената мивка Е. И. бил изпратен на хирург, а порезните рани били обработени с йодасепт и марля, след което били направени шевове. Свидетелят посочил, че Иванов отказал постъпване в болничния стационар. По делото е назначена и приета съдебно - медицинска експертиза, изготвена от лекар-невролог. Според експертното заключение, Е. И. паднал върху мивката при краткотраен пристъп на загуба на съзнание и се наранил. Категорично било отречено ищецът да има епилепсия", както преди, така и след постъпването му в затвора, в каквато посока са били неговите твърдения. Вещото лице отбелязало, че рязката и значима смяна на заобикалящата материална и социална среда, нарушаването до прекъсването на обичайните социални контакти, бавно течащото време, липсата на постоянно ангажираща вниманието трудова дейност и невъзможността да ползва субстанции за задоволяване на зависимостта му към опиати в миналото /по делото има данни за участие на ищеца в метадонова програма/, са причини, с които могат да обяснят промените във физическото и психическото състояние на ищеца. При изслушването на вещото лице на заседанието на 31.05.2018 г. била изнесена допълнителна информация, съдържаща се в дигиталния архив на болницата, според която Иванов няколко пъти постъпвал на лечение с оплаквания, че му прилошавало. Той бил тестван за употреба на алкохол и наркотици, с оглед на което би могло да се направи предположение, че загубата на съзнание в обсъдения случай също е свързана с употреба на психоактивни вещества, включително алкохол, метадон и т. н. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че искът, предявен от Е. И. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", основан на твърдения за неимуществени вреди, настъпили поради блокиране на картата му, вследствие на което той не можел да си купува хигиенни материали, е недоказан. Съдът мотивирал преценката си с липсата на доказателства за блокиране на картата на лишения от свобода. Представената по делото разпечатка показвала, че в течение на исковия период той регулярно е пазарувал с нея. Поради това първоинстанционният съд направил извод, че не е осъществено незаконосъобразно действие от страна на длъжностно лице или орган в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразяващо се в блокиране на картата, както и незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в отказ за нейното последващо активиране. Административният съд посочил че дори картата на Иванов да е била блокирана, това би му е причинило твърдените от него вреди, при положение, че администрацията на затвора е длъжна да осигурява на лишените от свобода хигиенни материали. Що се отнася до свидетелските показания на майката на ищеца, съдът основателно отбелязал, че същите не се основават на лични възприятия. Твърденията на ищеца не били подкрепени и от заключението на изслушаната медицинска експертиза. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че твърденията на ищеца, обосноваващи ангажиране на имуществената отговорност на ответната страна, са недоказани. Не е установено ищецът да е понесъл неимуществени вреди от издадената заповед № 182/16.03.2017 г. на началника на Затвора-П.. Съдът основателно не е дал вяра на показанията на майката на ищеца, според която той бил отслабнал и не изглеждал добре, станал нервен и неспокоен по повод проблема със счупената мивка. Издадената от началника на Затвора-П. заповед не може да се свърже с настъпването на сериозни последици, довели до влошаване на здравето на ищеца, каквото описва свидетелката. Не са установени и твърдените в исковата молба незаконни действия и бездействия, които сами по себе си също не могат да предизвикат негативни преживявания като унижение, незачитане на човешкото достойнство и тормоз, представляващи морални вреди. Тъй като не са установени елементите от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които има основание за ангажиране имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", искът на Е. И. законосъобразно е бил отхвърлен. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, не е предвидено изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 430/21.06.2018 г. по адм. дело № 823/2017 г. по описа на Административния съд – П.. Решението не подлежи на обжалване.