Решение № 82 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2013 г.

Решение № 82 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Живел Агро" ООД, гр. Добрич, срещу Решение № 2974/10.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3373/12 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение към ЕАД № 11BG002007H0000649/23.07.2011 г. с вх. № 4424-620-17/15.08.2012 г. на началника на МП "Ферибот Варна", с което на основание чл. 78, § 3, вр. чл. 32, § 1, буква "д", i), чл. 35, вр. чл. 4, § 5, вр. чл. 201, § 1, вр. чл. 214, § 1, вр. чл. 215, § 1, първо тире и чл. 221, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г., е извършена корекция на декларираната митническа стойност със сумата 32 280 лв., в резултат на което са определени за досъбиране мито в размер на 968.41 лв. и ДДС 6 649.80 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е съобразил факта, че с подаването на ЕАД за допускане на свободно обръщение (внос) във Варна, стоката е придобила статут на "общностна", поради което последващо доказване на размера на транспорта, осъществен на територията на страната, не е необходимо. Навежда довода, че не е задължен да посочва в декларация за стойността на стоката - D. V. 1. разходите за вътрешен транспорт, след като условието на доставката е CFA, респ. -"франко превозвача" и не включва транспортни разходи в стойността на стоката. Намира, че съдът неправилно е тълкувал посочените текстове от Сборник с текстове по митническа стойност на Коментара на Митническия кодекс и необосновано се е позовал на неприложимия чл. 164 от Регламент № 2913/92. В тези насоки излага подробни съобръжения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение и постанови друго, по съществото на спора, с което отмени оспорения административен акт на митническия орган за промяна на декларираната митническа стойност и определените за досъбиране публични задължения. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митнически пункт "Варна - Ферибот", чрез процесуален представител с писмено становище оспорва същата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Фактически установено по делото е, че на 23.07.2011 г. в Митнически пункт "Варна Ферибот" били представени документи за поставяне под режим "Едновременно допускане за свободно обръщение за крайна употреба" на 500000кг. сложен фосфатен тор, с декларатор "Дискордия" АД и получател на стоката "Живел Агро" ООД. Митническата декларация била регистрирана с ЕАД № 11BG002007H0000649/23.07.2011 г. При проверка в рамките на последващ контрол митническият орган е установил, че дружеството е осчетоводило фактура с по-висока стойност за транспортни разходи от посочените в приложената проформа фактура към ЕАД и е постановен оспорения пред първоинстанционния съд административен акт - решение на началника на МП Ферибот-Варна, Първоинстанционният съд подробно е обсъдил данните по преписката, установени при извършения от митническите органи последващ контрол, по реда на чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ, възраженията на страните и събраните в хода на оспорването доказателства и приета по делото ССчЕ. При извършената проверка в счетоводството на дружеството, митническият орган е установил наличие на осчетоводена фактура, различна от проформа фактурата, приложена към ЕАД, както по номер, така и по стойност. Осчетоводената фактура е издадена от спедитора "Дискордия" АД с предмет "спедиторска услуга" по железопътен транспорт. Твърденията на "Живел Агро" ЕООД са, че осчетоводената в дружеството фактура включва и стойността за железопътен транспорт в страната и обслужването на товара от Варна до Добрич . Съобразно разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92, митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, а именно: действително платената или подлежаща на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с чл. 32 и чл. 33 от Регламента, вкл. и с транспортните разходи. По аргумент от чл. 33, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) 2913/92, транспортните разходи за вътрешен транспорт не се включват в митническата стойност, но само при условие, че могат да се разграничат от другите разходи. Платеното възнаграждение от "Живел Агро" ЕООД на спедитора "Дискордия"АД, при клауза на доставката FCA следва да се включи в митническата стойност на вносната стока, а транспортните разходи, направени след пристигане на стоката на мястото на въвеждането на митническата територия на общността - гара Варна Ферибот до местоназначението им гара Добрич, не следва да се включват в митническата стойност, само доколкото са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена. В счетоводството на дружеството такова разграничение не е направено. Проформа-фактурата не е осчетоводявана, а е осчетоводена само окончателната фактура с пълния размер на транспортните разходи и извършеното по нея плащане в пълен размер. Доколкото транспортните разходи след въвеждане на стоката на митническата територия на страната не са били посочени отделно от действително платената или подлежаща на плащане цена, както и не са били уточнени в съответните клетки на Декларация D. V. 1 за разходи за доставка до мястото на въвеждане и за разходи за транспорт след мястото на въвеждане, и размерът им не е бил установен с необходимите доказателства към момента на декларирането, не са налице условията за прилагане на чл. 33, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92. В потвърждение на констатациите на митническите органи е и приетата по делото ССчЕ, вещото лице по която е потвърдило осчетоводяване в счетоводството на "Живел Агро" ЕООД само на една фактура, различна от приложената към ЕАД проформа-фактура. Експертът е направил разграничение на разходите, но на база представени от "Дискордия"АД допълнителни доказателства, които не са намерили отражение в счетоводството на "Живел Агро" ЕООД, нито са приложени към процесния ЕАД. Съдът е обсъдил приложимите текстове от Сборника с текстове по митническа стойност на Комитета по Митнически кодекс на Общността, Коментар № 5, в който се определя, че за да бъде удовлетворено условието на даден елемент да е разграничен - да е "посочен отделно", е необходимо не само да се отправи искане чрез попълване на съответните клетки на декларация D. V. 1, но когато е възможно да се установи естеството на елемента и неговата сума в парично изражение. Освен в Сборника с текстове по митническа стойност на Комитета по Митнически кодекс на Общността, съставен с оглед уеднаквяване на практическото прилагане на разпоредбите на Регламент № 2913/92 и Регламент № 2454/93, въпросът дали определен разход е "разграничен" за целите на приложението на чл. 33 от МК е бил обсъждан многократно от Съда на ЕС в постановени решения, обсъдени от първоинстанционния съд, в които е прието че дадени разходи могат да се считат "разграничени" само доколкото са посочени в декларацията за внос отделно от действително платената или подлежаща на плащане цена на внесените стоки. В конкретния случай условието стойността на транспортните разходи след въвеждане на митническата територия да бъде разграничена от действително платената или подлежаща на плащане цена, за да бъде изключена от митническата стойност, не е изпълнено. Деклараторът следва да докаже пред компетентните митнически органи елементите, необходими за определянето на митническата стойност, като включи в декларацията всички данни и приложи всички документи, отнасящи се до митническия режим. За да се приеме, че разходът за транспорт след въвеждане на територията на Общността е разграничен от действително платената или подлежаща на плащане цена, следва в момента на декларирането на стоките пред митническите органи да се представят всички документи относно разходите извършени във връзка с вноса на стоките, в това число и разходът за транспорт след въвеждането на стоката, който според ал. 4 от Коментар № 5 от Сборника с текстове по митническа стойност, следва да е посочен в кл. 19 на формуляр D. V. 1, или най-малкото да е оформен в първичен счетоводен документ, съпровождащ декларацията. Не се споделят от настоящата инстанция доводите на касатора, поддържани пред касационната инстанция, че разграничението е станало с представянето на проформа фактура за транспортните разходи до въвеждането, а вътрешният транспорт е със стойност в размер на разликата между сумата по окончателната фактура и проформа фактурата. Съгласно чл. 62 от Митническия кодекс, в писмените декларации следва да се съдържат всички данни и към тях следва да се приложат всички доказателства, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани, включително и тези по чл. 33, § 1, б. "а" от МК, относими към определяне на митническата стойност. Задължение на вносителя е било да предостави на митническите органи всички документи за пълния размер на тези разходи съобразно окончателната фактура, която е била издадена преди датата на декларацията. На митническите органи е следвало да бъдат представени и документи, обосноваващи размера на извършените разходи, с оглед разпоредбата на чл. 164, б. "а" от Регламент № 2454/93 г., според която при прилагането на чл. 32, § 1, буква д) и чл. 33, буква а) от Кодекса, когато стоките са превозени по един и същ вид транспорт до място извън мястото на влизане в митническата територия на Общността, транспортните разходи се изчисляват пропорционално на разстоянието, изминато извън и в митническата територия на Общността, освен ако на митническите органи се докажат разходите, които биха възникнали според общата задължителна тарифа на навлото за пренасяне на стоките до мястото на влизане в митническата територия на Общността. След като при оформяне на режима деклараторът не е представил на митническите органи всички доказателства относно извършения вътрешен транспорт и неговата стойност, и същата не е посочена в декларацията или придружаващите я документи, отделно от действително платената или подлежаща на плащане цена, правилно с оспореното решение е коригирана митническата облагаема стойност, съобразно осчетоводената от дружеството фактура, с включени всички разходи. Обжалваното съдебно решение с изводи за законосъобразност на оспорения митнически акт и отхвърляне на жалбата, като неоснователна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение