Решение № 12615 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3006/2016 г.

Решение № 12615 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3006/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Абилов, против решение № 9 от 29.01.2016 г., постановено по адм. д. № 175/2015 г. по описа на Административен съд-Т., с което, по жалба на Ф. Х. Х. от с. П., общ. О., е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5337 от 27.09.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. - за финансово подпомагане по СЕПП, СПП. и по НР-2, в частта за направени намаления и преписката е върната на касатора за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорената част на акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимата разпоредба на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на МЗХ и чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Твърди и че съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, и че ако бе назначил повторна експертиза, изводите му биха били други. Моли ВАС да отмени решението в обжалваната част и да остави в сила оспорения акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба- Ф. Х. Х. не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. В писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, моли съдебното решение да бъде оставено в сила и сочи практика на СЕС. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Намира освен това, че решението е съобразено с чл. 58 от Регламент /ЕО/1122/2009 г. и на фактическите установявания по делото, с оглед приетата без оспорване техническа експертиза. Намира, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо в посочената част, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ф. Х. Х. против Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5337 от 27.09.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) Разплащателна агенция по схеми и мерки за директни плащания за финансово подпомагане кампания 2014 г., съответно- по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 2 317, 84 лв., Схема за преразпределително плащане (СПП) в размер на 1 071, 40 лв. и по Плащания за природни ограничения на земеделските стопани в райони, различни от планинските /НР-2/ в размер на 1 103, 69 лв., в частта на отказано финансиране за БЗС 55382-45-24-2,БЗС 55382-3-9-1 и БЗС 55382-47-4-1-трите в землището на с. П. и БЗС 53535-129 -1 - 1 в землището на гр. О.. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт-в посочената по-горе част, е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод за наличие на неспазени изисквания, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял, че за процесните парцели не е налице наддеклариране на площ, респ. че няма недопустими площи, а в обжалваното Уведомително писмо неправилно процесната площ от по 2.20 ха за всеки от парцелите била определена като недопустима . Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя /в касационната жалба неправилно посочен като Б. Ш. М./ Общо заявление за подпомагане от 30.05.2014 г. за кампания 2014 г. - за подпомагане по СЕПП, СПП и НР-2,към което е приложена таблица на използваните парцели за 2014 г. Посочил, че с процесното Уведомително писмо е определена субсидия по подаденото заявление по СЕПП в размер на 2 317, 84 лв. /при намаления в размер на 2 121, 30 лв./, по СПП в размер на 1 071, 40 лв./ при намаления в размер на 888, 88 лв./ и по НР-2 в размер на 1 103, 69 лв. /при намаление от 606, 02 лв./. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган- изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че административният орган не е посочил конкретното фактическо основание за намаленията., тъй като липсва посочване на конкретната причина за намаленото финансиране на заявените от жалбоподателя площи. С оглед на тези констатации досежно процесните парцели съдът извел извод, че липсата му не може да се запълни чрез събиране на доказателства, тъй като по делото липсва предмет на доказване. Съобразявайки горните обстоятелства съдът приел, че неизлагането на конкретни мотиви е съществен порок на акта и е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на служебно назначената, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно - техническа експертиза/л. 91 от делото/. Оттам извел извод, че за два от оспорените БЗС, а именно № 55382-45-24-2 и № 55382-47-4-1 не са налице недопустими площи за подпомагане, т. е. те са допустими в цялата декларирана площ, съответно за БЗС № 53535-129-1-1 с обща площ от 0,71 ха недопустима за подпомагане е площта от 0,15 ха, а в останалата си част от 0, 56 ха е допустим за подпомагане, както и че само за БЗС № 55382-3-9-1 с площ от 1, 15 ха правилно са определени допустимата и недопустимата за подпомагане част. И тъй като три от недопустимите в заявлението на оспорващия БЗС за кампания 2014 г. не са правилно установени спрямо общата площ на заявените БЗС-поради неправилно дешифриране, съдът приел, че е налице съществено нарушение административно производствените правила при разчитането на ЦОФК което, ако не бе допуснато, би се стигнало до друго решение на поставения пред административния орган въпрос - определяне на по-голям размер на подпомагане по СЕПП, СПП и НР-2, а и липса на основание за намаление по трите мерки. И тъй като наддекларирането в заявлението на оспорващия е в размер на 1, 86%, т. е. под 3 % и в размер на 0,27 ха, или под 2 ха, за което не се прилагат санкциите на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. или плащането следва да бъде на базата на установената площ съгласно чл. 57 от този регламент, обосновал извод за неправилно определена оторизирана сума и направени намаления в таблица № 1 от процесното УП, т. е. че е налице и отменителното основание за нарушен материален закон. Счел за неоснователно позоваването от страна на процесуалния представител на административния орган на ТР № 8/12.11.2015 г. на ОСК на ВАС, което има действие за в бъдеще. По тези съображения преценил оспореното Уведомително писмо, в частта на направените намаления по СЕПП, СПП и НР-2 за процесните парцели за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за направените намаления се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя в частта за посочените по-горе БЗС, че административният акт не съдържа ясно изложение на конкретните фактически основания, поради наличието на които са направени намаленията, с което съществено е затруднена и защитата срещу него. Противно на твърдяното в настоящата жалба, в конкретния случай решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за тези парцели. Освен това, правилен е и следващият извод на съда, че по отношение на посочените в УП парцели актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка, което обстоятелство се сочи и от вещото лице. Тук е мястото да се посочи, че оспорване на експертизата-видно от протокола на откритото съдебно заседание от 22.01.2016 г., от страна на процесуалния представител на ДФЗ-юрк. М. Абилов не е направено. Нещо повече- той не само не е оспорил заключението, но и изрично е посочил то да се приеме -л. 107 от делото, а и въобще не е поискал допълнително такова. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Последният довод-че в Тълкувателно решение № 8/12.11.2015 г. на ОСК на ВАС "никъде не било посочено, че има действие за в бъдеще" не държи сметка, че тълкувателните решения имат действие занапред, като законоворегламентираната им функция е да уеднаквят противоречивата съдебна практика. Така напр. в решения № 2150 от 26.02.2015 г. по адм. д. № 1022/2015 г. и № 15279 от 03.12.2012 г. по адм. д. № 10914/2012 г. двете-на 5 чл. с-ви на ВАС. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл е практиката на ВАС - напр. решения № 14230 от 27.11.2014 г. по адм. д. № 3953/2014 г. на III отд. на ВАС и № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г. на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение