Решение № 56 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2015 г.

Решение № 56 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Р. от град С. против решение № 2946/27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 12061/2014 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед рег. № з-1187/19.11.2014 г. на началник сектор "Досъдебно производство" на 01 РУП С. при СДВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - началникът на сектор "Досъдебно производство при 01 РУП - С. - СДВР, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, с което оспорва касационната жалба, и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССГ е била заповед рег. № з-1187/19.11.2014 г. на началник сектор "Досъдебно производство" на 01 РУП С. при СДВР, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година" за нарушение на служебните задължения, изразяващи се в това, че периода от 14.02.2014 г. до 06.10.2014 г., като водещ разследването орган по досъдебно производство № ЗМ 15342/20112 г. по описа на 01 РУП С., пр. пр. № 15598/2012 г. на СРС не е извършила нито едно процесуално действие по разследването на същото. Административнонаказващият орган е приел, че с бездействието си Р. е нарушила служебните си задължения, вменени й със специфична длъжностна характеристика № 23556/02.11.2011 г. по описа на СДВР /конкретно задълженията й по чл. 13, ал. 1 и 2 от НПК, чл. 18, чл. 22, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 и 2 от НПК/. Дисциплинарно нарушение е прието като такова по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР /неизпълнение на служебни задължения/, за което е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 194, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за нарушаване на служебните й задължения, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението й правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Освен това заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. С. не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция се твърди, че не е налице нарушението, констатирано от административния орган. Съдът е изложил подробни мотиви кои доказателства подкрепят приетата от него фактическа обстановка. Неоснователни са и доводите, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена при неспазване разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - т. е. заповедта за дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на нарушението, а именно: мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено, както и разпоредбите, които са нарушени. Касае се за бездействие, като фактическите обстоятелства се съдържат в административната преписка, и представляват мотиви на административния акт. Доказани са както периодът на извършване на нарушенията, така и задълженията, които жалбоподателката не е изпълнила. Правилни са мотивите в оспореното решение, че ДНО не е допуснал съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства относно цялостната негова дейност на лицето в системата на МВР, налице са мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от ДНО задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, обсъдени са тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Въз основа на така събраните доказателства е проведена процедура по установяване на нарушението, на основание чл. 204, ал. 3 и чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. При тази формулировка на закона неизвършването на процесуални действия, по възложено досъдебно производство правилно е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, респ. 2 от ЗМВР. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника пред касационната инстанция не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,