Решение № 4589 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10780/2016 г.

Решение № 4589 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10780/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. С., от гр. Б., чрез пълномощника му - адв. Солинков, против решение № 1302/06.07.2016 г. по адм. дело № 2033/2015 г. на Административен съд-Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: началника на РДНСК - ЮИР, гр. Б., чрез процесуалния му представител - гл. експерт Асенова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Б. е отхвърлил жалбата на П. В. С. против Заповед № ДК-02-ЮИР-14/22.07.2015 г. на началника на РДНСК - ЮИР, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225, ал. 2, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е нарадено на П. С., като извършител, премахването на незаконен строеж: "Масивна ограда" с приблизителни размери: дължина 175 м, Н =2 м, широчина -0,25 м., изграден около двуетажна сграда и помощна полумасивна едноетажна постройка /под № 27 по схема на община-Б. в р-н на участък "Параклиса"/, в терен НУПИ, отдел 235 - ДГФ, в м."Ченгене скеле", землището на гр. Б.. Прието е от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда описаната в заповедта ограда представлява строеж, който е извършен без строителни книжа, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Отхвърлени са оплакванията за незаконосъобразност на заповедта поради разминаване в дължината на строежа по данни на КА и заповедта, с тези посочени от вещото лице по приетата СТЕ. Според съда строежа е индивидуализиран ясно с местоположението му в м."Ченгене скеле", отдел 235, представляващ ДГФ, ограждащ съществуващи в този отдел двуетажна жилищна сграда и едноетажна помощна постройка / заснета под № 27 на схема на община-Б./, поради което данните за различната му дължина, не обуславят незаконосъобразност на оспорения акт. Отчетена е годината на извършване на строежа - 1990, както и основанията за наличие на "търпим" строеж по § 16, ал. 2 ПРЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, като е прието, че в случая същия не отговаря на материалноправните предпоставки на цитираните разпоредби, поради което е нетърпим. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно закона. По делото не е било спорно, че разпоредения за премахване строеж е такъв по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и че за него извършителя не разполага със строителни книжа, каквито се изискват, съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Спорни са били обстоятелствата относно идентичността на строежа по съставения КА и заповедта, със строежа установен на място от вещото лице, по приетата СТЕ, както и обстоятелствата за наличие на "търпим" строеж. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд, за законосъобразност на заповедта, независимо от установената от вещото лице разлика в дължината на процесната масивна ограда. Дължината е само един от индивидуализиращите белези на строежа, спрямо другите му такива каквито са неговата височина, широчина, конструкция, категория, местоположение в конкретния имот и в конкретното землище, предназначение и пр. Спрямо останалите белези е налице идентичност на строежа, поради което като е приел, различията в дължината му като несъществено съдът не е допуснал нарушение на закона. При установеност на строежа и липсата на строителни книжа същият правилно е определен като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а следователно и подлежащ на премахване от органа по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, вр. с § 126 от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./. Законосъобразни са и другите изводи на съда, че строежа е нетърпим, спрямо приложимата за случая разпоредба на § 16, ал. 2 ПРЗУТ, предвид годината на извършването му - 1990 г. За търпимостта на строежа по § 16, ал. 2 ПРЗУТ се изисква кумулативната даденост на няколко условия, последното от които е строежа да е деклариран за узаконяване пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Съдът не е изследвал наличието на другите условия, но е посочил, че липсва последното, което е достатъчно за да се отрече наличието на търпим строеж. Настоящата инстанция споделя тези изводи, тъй като всички условия от хипотезиса на правната норма следва да са налице кумулативно. Съдът е изследвал и предпоставките на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ относно търпимостта на строежа, като е отрекъл наличието им, с мотиви които се споделят изцяло. Безспорно е установено, че процесната масивна ограда е изградена в имот - ДГФ, без промяна предназначението му, което прави строежа недопустим. Въпреки одобрения през 2010 г. ПУП-ПРЗ, с който за имота в който се намират двете сгради се отреждат УПИ XIII - 938 и УПИ XIV - 938, процесната ограда не съвпада с регулационните им граници, което я прави недопустима и в противоречие с чл. 48, ал. 1 ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че оградата не е лека, с което е нарушен чл. 48, ал. 8 ЗУТ. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение