Решение № 9875 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6350/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от А. А. И., гражданин на Сирия, чрез адв. Митева, срещу решение 4653 от 07.05.2025 г., постановено по адм. дело 844 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2545 от 14.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). С административния акт на касатора е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). При обжалването се поддържа твърдение, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Необосновано съдебният състав е приел, че решението ан административния орган е съответно на материалния закон. Възразява се срещу изводите на съда, че наказанието за дезертиране от военна служба не прадставляват основантелни опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.1 ЗУБ. Отклонението от военна служба в Сирия съставлява тежко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода в затвор, който не отговаря на международните стандарти. Ето защо при евентуално връщане в Сирия лицето ще понесе тежки посегателства, нечовешко и унизително отношение, което е категорично основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.2 ЗУБ. Не са изследвани всички обстоятелства относно последното местоживеене на А. А. И. в гр.Дейр Алзор. Доколко този регион от Сирия е безопасен и дали същият има възможност да се върне там. Не е извършена обоснована преценка , дали териториално обособената вътрешна закрила е наистина практически достъпна за кандидата и съществува ли действителна възможност кандидатът да отиде в друга област. В този смисъл атакуваното решение е постановено нарушение на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС, които постановяват към момента на произнасяне по заявлението за убежище приемащата държава да вземе под внимание, какви са общите условия в обособената част от държавата по произход и какви са личните обстоятелства на кандидата. При произнасянето си АС гр.Хасково не е съобразил и решение на СЕС по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му. В тази връзка следва да се отбележи, че държавата по произход на касатора и в конкретното му местоживеене там продължава да е опасно за населението, а общоизвестна е информацията, че ситуацията в Сирия е неспокойна, непрекъстанто се променя и към настоящия момент не е такава, каквато съдът е приел. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на процесния административен акт. Ответникът - председател на ДАБ при МС, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заявява искане решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В хода на съдебното производство са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за прилагане на ЗУБ по отношение на касационния жалбоподател. Отчетени са от съда данните за личността и бежанската история на лицето. Не са налице фактически и правни предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касационния жалбоподател на основание чл.8 и чл.9 ЗУБ. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение 2545 от 14.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите на атакуваното решение е прието, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут на кандидата. В бежанската история по отношение на лицето не се установява да е било осъществено преследване, което попада в обхвата на нормата. В бежанската история е посочено, че мотив за напускане на страната е общата несигурност в нея заради войната. В нея не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Не е бил заплашван и спрямо него не е било оказвано насилие. Съдът е обсъдил подробно и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като е съобразил, че от него не се твърди в държавата по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 ЗУБ. Формиран е извод, че в случая не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В действителност жалбподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е преследван от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини в Сирия. Не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата по произход. АС гр.Хасково е отчел обстоятелството, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като е анализирал искането на чужденеца и с оглед промените в тази обстановка след падането на Башар Асад. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от решаващия състав, който е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. Административният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, както правилно е приел първоинстанционният съд. В решението се съдържат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата. Подробно е обсъдена бежанската му история, както и ситуацията в страната по произход. Противно на твърденията на касатора е направен и анализ на актуалната обстановка в страната, като са посочени не само източници изходящи от административния орган, но и общодостъпни такива. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещият закрила не е заявил наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. При проведеното интервю е посочил, че е напуснал Сирия поради страх от войната, но не и конкретни основателни опасения от преследване. Напротив, кандидатът изрично е заявил, че спрямо него не е оказвано насилие, не е заплашван, арестуван или задържан. В случая не се установява чужденецът да е бил принуден да напусне Сирия и поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, както правилно е приел административният съд. В процесния административен акт е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход и е формиран обоснован извод, възприет и от съда, че спрямо А. А. И. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е съобразено от съда на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07. Макар изрично да не е посочено, съдът е изложил мотиви относно несъществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя; обосновал е защо в конкретния случай съществуването на такива заплахи не попада в изключението да се счита за установено, само поради наличието на въоръжен конфликт в региона. След като е обсъдил обстановката в Сирия, съдът е приел, че протичащия въоръжен конфликт не се характеризира с безогледно насилие, а доколкото има военни действия те са с ограничен периметър. Споделя се приетото от съда, че въоръжения конфликт не е достигнал до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Същият изрично е заявил, че спрямо него не е оказвано насилие, не е заплашван, арестуван или задържан в Сирия. Същевременно, съгласно приетите в първоинстанционното производство доказателства и представените пред настоящата инстанция справки за актуалната обстановка в Сирия, ситуацията в страната продължава да е тежка, налице са данни за спорадични въоръжени конфликти и атаки, в т.ч. срещу цивилни лица, но не са установени данни за наличие на безогледно насилие, което да налага предоставяне на международна закрила на кандидата независимо от липсата на доказателства за лично засягане. Следователно, правилен е изводът, че в случая не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulement - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По гореизложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,