Решение № 10569 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9068/2017 г.

Решение № 10569 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9068/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "М. Е." АД, седалище и адрес на управление гр. С., Индустриална зона "Орион", ул. "3020" № 34, ет. ... срещу Решение № 3108 от 04.05.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 1233/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "М. Е." АД срещу Ревизионен акт № СФР16-РД77-77 от 29.06.2016 г. на ревизиращи органи в Столична община, в частта с която са определени задължения за такса за битови отпадъци за 2010 г - 2015 г. за имот, находящ се в гр. С., бул. "Черни връх" № 39.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "М. Е." АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел, че органът не е обсъдил представените писмени доказателства и направените искания в хода на ревизията, както и самият той не ги е обсъдил. По делото не е доказано предоставянето на всяка една от услугите от Столична община, както и не са отчетени подадените декларации за ползване на определен брой съдове.

Сочи, че в имота е построена двуетажна многофункционална сграда и именно тя генерира битови отпадъци, а и това възпрепятства ползването на имота. Счита таксата определена в нарушение на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания ревизионен акт.

1. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, счита същата за неоснователна.

Несъответни на доказателствата по делото са доводите на касатора за недоказаност по делото на предоставянето на услугите от Столична община. Излага подробно фактите по делото и сочи, че те установяват по безспорен начин, че касаторът не попада в хипотезите на чл. 23 и 24 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата). Сочи, че по делото са налице доказателства за реалното предоставяне на услугите от Столична община.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Ж. Д.-П..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за недопустимост на съдебното производство. Жалбата до съда е подадена след изтичането на срока по чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Алтернативно поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. С оглед на неоспорените в хода на ревизионното производство доказателства, съдът обосновано е приел, че задълженията са определени в съответствие с чл. 62 и 67, ал. 2 ЗМДТ. Решението не страда от пороци по чл. 209 АПК и следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "М. Е." АД е собственик на недвижим имот - земя, находящ се на адрес гр. С., бул. "Черни връх" № 39, нотариален акт № 25, том IХ, рег. № 16018, дело № 1464 от 06.12.2007 г., представляващ 93,03% ид. ч. от урегулиран поземлен имот I, кв. 209а, м. "Л." II част, целят с площ от 2 080 кв. м. В имота има изградена двуетажна многофункционална сграда собственост на "Т. В. Л.".

1. На 10.07.2007 г. "М. Е." АД подава данъчна декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. За имота е открита партида М454 от 10.08.2007 г.

1. На 09.03.2010 г. "М. Е." АД подава данъчна декларация за имота по чл. 14 ЗМДТ като декларира отчетна стойност 4 900 000,00 лв.

1. На 16.12.2015 г. със Заповед № МДТ-РД-01-133, издадена на основание чл. 112 и 113 ДОПК, началникът на отдел "Ревизионен контрол" в Столична община възлага данъчна ревизия на "М. Е." АД за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2015 г.

1. На 08.06.2016 г. ревизиращите органи представят Ревизионен доклад № СФР16-ТД26-248.

1. На 27.06.2016 г. "М. Е." АД подава възражение срещу ревизионния доклад в частта досежно имота на бул. "Черни връх" № 39.

1. На 29.06.2016 г. ревизиращите органи издават Ревизионен акт № СФР16-РД77-77, с който определят задълженията на "М. Е." АД за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2015 г., в т. ч. по отношение на имот, находящ се на бул. "Черни връх" № 39 определят задължение за такса за битови отпадъци в размер на 303 800,00 лв. главница и 104 368,48 лв. лихви.

1. На 19.04.2016 г. "М. Е." АД обжалва ревизионния акт до кмета на Столична община.

1. На 23.11.2016 г., с Решение № СОА16-РД28-28, кметът на Столична община потвърждава Ревизионен акт № СФР16-РД77-77.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че Ревизионен акт № СФР16-РД77-77 е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е в съответствие с материалноправните разпоредби

От доказателствата по делото - издадените от кмета на Столична община заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е безспорно, че имотът попада в границите на район, в който общината е организирала предоставянето на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За периода за имота не са подавани декларации по чл. 23, ал. 1 и 27 от Наредбата и по отношение на дружеството не е издавана заповед по чл. 24, ал. 3 във вр. с ал. 1 от наредбата.

Съдът приема, че размера на таксата е определен правилно на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, редакция към процесния период, с оглед неподаването от дружеството на декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата. Подадените от собственика на сградата в имота декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата не могат да ползват и собственика на земята.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът счита същото за валидно - издадено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и волята на съда е изразена по начин, който позволява да бъде изведена. Решението е и допустимо - постановено е при наличие на положителните процесуални предпоставки и при липса на отрицателни.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и e необосновано. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила не излага. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не дължи произнасяне по него.

Доводите на касатора в подкрепа на порока нарушение на материалния закон са за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, а за порока необоснованост - за неправилна преценка от съда на доказателствата по делото. Доводите на касатора ще бъдат разгледани едновременно с оглед на обвързаността им.

Страните по делото не спорят, че процесния имот попада в границите на район, в който общината предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ. Основното възражение на касатора е за неправилно прилагане на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ - определянето на размера на дължимата такса не на база на количеството битови отпадъци, а пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Този довод на касатора е неоснователен. Безспорно е, че основният принцип за определяне на размера на таксата за битови отпадъци е съобразно количеството битови отпадъци. Той е проявления на основното задължение на всеки, от чиято дейност се създават отпадъци - чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Но за да бъде приложен принципът за определяне на таксата според количеството битови отпадъци е необходимо това количество да бъде надлежно отчетено. Именно поради това Столична община е създала специален ред за заявяване на броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които съответният правен субект желае да ползва. С подаването на визираната в чл. 23, ал. 1 от Наредбата декларация правният субект декларира пред общината, че това е количеството битови отпадъци, които ще генерира през съответната година и по този начин създава предпоставки за определяне на дължимата му такса при спазване на принципа по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Нещо повече. Столична община е създала и ред за деклариране неползване на имота в рамките на съответната година - чл. 27, ал. 2 от Наредбата, както и ред за самостоятелно организиране на събирането и извозването на генерираните битови отпадъци - чл. 24, ал. 3 от Наредбата.

Следователно, въпрос на преценка на собственика на недвижим имот, който попада в границите на район, където общината предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, е дали ще декларира своевременно ползването на определено количество съдове за съхранение на битови отпадъци или ще предпочете таксата за предоставяната му услуга да бъде определяна пропорционално върху определена от общинския съвет основа. Касаторът, като не е подал декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата сам е предпочел размера на таксата за услугите да бъде определян не съобразно количеството битови отпадъци, а по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ.

Както обосновано приема съдът, неоснователни са доводите на касатора за наличие на подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата. Декларацията, подадена от собственика на сградата в имота, който е друг правен субект, няма правно действие и по отношение на касатора. Декларирането, за да има правно действие, трябва да е извършено от собственика на имота за конкретния имот. Самият образец на декларация изисква попълването на данните на собственика на имота и данните за конкретния имот.

С оглед на горното доводите на касатора за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и за необоснованост на извода на съда за наличието на декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата са неоснователни.

Касаторът твърди, че съдът не направил обоснован извод досежно необсъждането от ревизиращите органи на възраженията му в хода на ревизионното производство и на представените доказателства. Този довод е неоснователен. Видно от съдържанието на възражението на касатора срещу ревизионния доклад единственият довод в него е довода за подадени от собственика на сградата декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за 2011 г. 2013 г. и 2015 г. r единственото представено с възражението доказателство са копия от трите декларации на "Т. В. Л.". Идентично е и възражението до кмета на Столична община. И ревизиращите органи, и кметът на Столична община, и първоинстанционният съд подробно са обсъждали тези доводи на касатора и са формирали правилен извод за неотносимост на декларациите на собственика на сградата към определянето на размера на таксата на касатора.

Неоснователни са и доводите на касатора за недоказаност на предоставянето от Столична община на услугата. В хода на ревизионното производство са събрани многобройни доказателства доказващи предоставянето на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ на територията на сектор 3 за 2010 г., съответно сектор 5 за 2011 г. - 2015 г., съгласно оперативните планове на Столична община за съответните години. Налични са договори на Столична община с предприятие - изпълнител на услугите, ежедневни и месечни констативни протоколи, актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове натурални работи, документи за извършено плащане, справки и други.

Следва да се посочи, че в жалбата си до съда касаторът не твърди, че услугите не са предоставяни. Напротив. Самият той сочи, че "ние не твърдим, че не дължим заплащане на таксата битови отпадъци, а че определения размер е незаконосъобразно завишен". Следователно, касаторът признава предоставянето на услугата, но това, от което не е доволен, е определеният размер на таксата.

Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани и верни фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно.

Съдът следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд