Решение № 14048 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6522/2020 г.

Решение № 14048 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6522/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Т. Мъргов моли да бъде отменено като неправилно решение № 1081/19.02.2020 г. по адм. д. № 7414/2019 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против АПВ № П-22221119023923-004-001/11.03.2019 г. на ТД на НАП-София, с който е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност 10 554, 51 лв за 2016 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли АПВ да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против АПВ № П-22221119023923-004-001/11.03.2019 г. на ТД на НАП-София, с който е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност 10 554, 51 лв за 2016 г. на основание чл. 2, т. 2 от Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз. В АПВ е прието, че закупените бижута от "Минералсувенир" АД не е доказано да са транспортирани до Германия, където е данъчната регистрация на купувача - касатор, поради което не са налице условията на чл. 2, т. 2 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за периода на възстановяване касаторът да не е извършвал доставки с място на изпълнение на територията на страната. Съдът обосновано е приел, че не са налице изискванията на чл. 3, т. 2 от наредбата, според който правото на възстановяване по ал. 1 е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2 от наредбата. Според чл. 2, т. 2 от наредбата, за да се възстанови данъка за периода на възстановяване лицето, неустановено в страната, трябва да не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка. Съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, които не са изпълнени. В ревизионното производство и пред съда не са представени транспортни документи за транспорт на бижутата до Германия, не е представено и потвърждение по чл. 45 от ППЗДДС за доказване извършване на вътреобщностна доставка, в който случай доставката ще бъде облагаема с нулева ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се поддържа, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по валидността на оспорения пред него АПВ. Доводът е неоснователен. На стр. 2 от решението съдът изрично е приел, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на предвидената в закона компетентност. Актът е издаден от М. Пенев – главен инспектор по приходите, редовно овластен с приложената по делото заповед № РД-01-372/12.03.2018 г. раздел II, т. 2 на директора на ТД на НАП, на основание чл. 7, ал. 1 и § 1, т. 1 от наредбата. Липсата на подробни мотиви в решението по въпроса за компетентността на органа, издал акта не е съществено процесуално нарушение, след като не опорочава крайните правилни изводи на съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 846, 64 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,